Ангелска маймуна

Да, и аз се учудих доста, когато моята приятелка Дейна ми каза, че иска тортата за първия рожден ден на сина й да е с "ангелска маймуна". После разбрах. Тъй като в същия ден щяха да кръщават малкия Джуд, тортата трябваше да съчетава двата повода. А маймунка - защото сладурчето много обичало банани и майка му го наричала "моята маймунка". Та, Дейна искаше бяла торта с ягоди, банани и сметана, като тези, които тя имала като дете. Украсата трябваше да бъде маймунка с ореол и ангелски крила. Известно време се чудехме дали да има кръст върху тортата, но се отказахме.
Когато правя торти по такива сложни или противоречиви теми ми трябва малко време, докато дизайнът ми се избистри. Мислих няколко дни как да направя така, че тортата да не е стряскаща. Чукнах и в интернет, но там нямаше изоблие на ангелски маймуни. Реших да започна от маймуната, пък да видим.... Не бях правила маймуни до сега, но се получи. Боднах й ореола, който захаросах, за да блести. Направих и няколко бананчета, за да стане по-закачливо и бебокът да си хареса тортичката.

Пропуснах да кажа, че отвътре тортата беше от леко сиропирани бели пандишпанови блатове и мус с ягоди и банани. От същите продукти направих малък сладкиш за моите момчета вкъщи и те много го одобриха. Резултатът го виждате. Аз мисля, че се получи една нежна и весела торта.

Ароматът на прясно изпечен сладкиш е нещото, което веднага ме връща в детството. В дните, когато като малко момиченце се въртях около баба ми Сийка, в нейната прекрасна къща от началото на миналия век. За мен тази къща, пълна с най-различни красиви и фини предмети, беше олицетворение на един интересен, загадъчен и вече отминал живот. Начинът, по който баба ми се обличаше - винаги с брошка, винаги с грим, дори когато си беше вкъщи, начинът по който правеше всяко едно нещо - от край до край, с изящество, сякаш знае някаква тайна, с която всичко става перфектно - това са нещата към които винаги - съзнателно ли не - се стремя. Но именно лекотата, с която баба ми сътворяваше безброй сладкиши, бонбони, сладки, баклави, кадаиф и какво ли още не, ме очароваше най-много. Днес повтарям някои от рецептите й, в отчаян опит да задържа спомена за по-дълго..... Когато баба ми почина реших, че сладкарството ще бъде моят начин да я почета. Едва ли ще постигна финеса на нейните сладкиши, но поне ще се опитам.