Пролетна сватба

Всяко малко момиченце си мечтае едни ден да стане булка. Някои даже искат това да работят. Много по-късно разбират, че да си омъжена наистина е работа...... Та и аз така - винаги съм си мечтала за сватба през пролетта, която е любимият ми сезон, букетът ми да е от момини сълзи - любимите ми цветя и да бъда много щастлива с любимия си мъж. По стечение на обстоятелствата за мен се сбъдна само последното, което пък е най-важното. Но аз все пак си останах с мечтата за пролетна сватба. Затова много се зарадвах, когато Мими ми съобщи че ще се жени през април и иска да й направя сватбената торта. От друга страна малко се уплаших, защото не бях правила толкова голяма торта преди - гостите щяха да бъдат 130 души! След известно умуване и проучване решихме да направим една по-голяма торта и още няколко допълнителни. Това добре. Но като почнахме да избираме дизайна - леле-мале! Имаше един период, в който Мими ми пращаше всеки ден нови снимки на торти. Започнахме от кафява торта с прасковено и стигнахме до .... ще видите по-късно.

Въпросът с вкуса решихме по-бързо - просто направих няколко пробни малки тортички и комисията, която включваше младоженеца, булката и нейните майка и сестра, реши да бъде шоколадова торта с портокалов крем. Получи се много добър баланс между наситено шоколадовите блатове и кремът от заквасена сметана и портокалови парченца.

Дойде най-трудната част - да изчисля правилно пропорциите по рецептата, с която разполагах. Не мога да ви опиша какви мъки ми костваше това, като се има предвид, че математиката определено не е от силните ми страни. Тук на помощ дойде моят мъж, който за щастие разбира от изчисления. Оказа се, че трябва да изпека блатове за 7 торти. Отне ми 1 ден,           но пък къщата ухаеше невероятно!

На другия ден се захванах с най-приятната работа - декорирането. Моите младоженци накрая избраха цъфнали пролетни клончета. Не знам колко цветчета направих за 5-те торти, но може би бяха към 200. Лепих ги до последния момент и даже се притесних, че няма да ми остане време да направя снимки. Няма да повярвате, но накрая усещах аромата на цъфнал бадем. Сериозно!

Ето я и сватбената торта, която освен че е тематично свързана със сезона, носи и послание към младото семейство. Сватбата да е само началото на тяхната красива и нежна любов, която по-късно да даде и плод!

А това са всичките 5 торти, които съхранявах в 2 хладилника, а горкият брат на младоженеца трябваше да пренесе 3 етажа и да събере някак в колата си. :))))

Честит рожден ден, Гошко!

Да, Гошко, голямото ми момче, порастна. Вече е на 11 години. Къде отиде това време?

Толкова ясно си спомням първия път, когато го видях. Беше едно малко розово вързопче, току-що го бяха нахранили и си примляскваше доволно. Е, казвам ви, от този момент ми влезе под кожата! Сладък, спокоен и добричък, това е моят голям син. А вече се превръща и в един разумен човек с отговорности и интереси. Вярно, че понякога трябва с баща му да го побутваме, но ще се научи.

От половин година Гого тренира лека атлетика и пожела тортата му да бъде във формата на стадион. Сам си избра и вкуса - шоколад, ягоди и банани. Добавихме и една купа, за да бъде винаги пръв във всичко.

Тази торта отиде на детското парти, което не беше вкъщи ( поради горчивия опит от миналата година). За другите гости направих от любимите си хипершоколадови торти, пак с ягоди.

Торта за баба

Бабите са едни много специални хора. Те готвят най-вкусно, прегръщат най-топло и винаги те защитават, ако нещо си загазил.  Един човек някога ми беше казал, че внуците се обичат повече от децата, защото с тях нямаш грижи, а само им се радваш. Може би е така. Още не знам. Знам, обаче, че баба Ина е най-голямата ми фенка, каквото и да правя. Живяла съм при нея през първите 7 години от живота си, които били най-важни за човека.  Тя ме е гледала, разхождала, чела ми е книжки (които и до днес са ми любими), правила ми е най-вкусните палачинки с вишнево сладко. Когато бяхме малки с брат ми и братовчедка ми прекарвахме целите ваканции в къщата в село Староселец с баба и дядо. Ако някой ден мога да върна времето назад, мисля че бих превъртяла календара точно до някоя от тези ваканции...
Баба Ина всъщност се казва Княгиня и е македонка. Дощла е  във Варна от Сандански като девойка, за да учи акушерство. Нейният дядо е бил четник на Яне Сандански. Животът й никога не е бил лек, винаги е трябвало да се лишава от нещо и днес не разбира защо са ни необходими толкова много дрехи и обувки, или защо държим да й носим подаръци, когато има празник. Затова аз реших, че вместо подарък, ще й направя една специална торта. Нямах време да я украся богато, но баба много я хареса и дълго се диви на морковчетата, които били "като истински".

  Ще ви се стори странно, но направих торта с моркови. Тя съвсем не се оказа гадна, както във вица със зайчето, дето всеки ден проверявало в сладкарницата имат ли торта от моркови. Рецептата не е моя, а от Sunshine's Kitchen. Вкусът е страхотен, на домашна торта, много ароматна и сочна. Според мен е идеалната торта за баба - уж обикновена, а отвътре пълна със съкровища и топлина. Да си ми жива и здрава, бабо! Обичам те!

                          Баба с всичките правнуци       

Винтидж кексчета

Бившите ми колеги от телевизията Роди и Дарина започнаха нов проект, наречен Vintage House http://www.facebook.com/esta.vision.studio. Накратко - съчетават фотостудио и магазин за винтидж дрехи и ги помещават в чудесна стара варненска къща. Аз винаги съм си падала по винтидж стила, което си личи и от оформлениета на блога ми. В деня, когато Дари ми се обади да ми възложи поръчка, току-що бях получила нови формички с пролетни мотиви. Кажете сега - това не е ли съвпадение? Дарина искаше 70 кексчета за откриването на Vintage House. Казах й - Готово, Дари! - и запретнах ръкави. Два дни майсторих цветчета, листенца и птиченца, с които на накича кексчетата. Изчислих, че ми трябват около 210 отдели парченца. Ето ги:

 А ето ги и готовите кексчета - пролетни и весели. Гостите на откриването доста ги одобриха :).

 
Пожелавам на Дари и Роди успех, да им върви по вода и да имат много клиенти!

Формула 1

Гери беше решила да изненада мъжа си с парти по случай рождения му ден. За целта всички нейни приятели, включително и аз, трябваше да участват. Моята роля беше, естествено, да направя торта, подходяща за върл фен на Формула 1, който също се занимава и с фотография. Пак задача с две неизвестни! Как да свържа формулата и фотографията? Може да ви е смешно, обаче с Гери направихме оперативка, на която обсъдихме всички възможни варианти. Накрая остана аз да избера, защото Гери "не искала да ме затруднява". Абе, каква ти трудност, за мен това е забавление, примесено с предизвикателство. Започнах с фотографа, който много не прилича на рожденика, ама стана симпатичен. И то от първия път.

 

Я как удобно се е излегнал на полянката и чака да снима победителя (който, според инструкциите на Гери трябваше да бъде от Макларън и никой друг!). Реших, че тъй като действието се развива в Монако, вкусът трябва да е екзотичен и се спрях на кокосови блатове с масло и бял шоколад и сметанов мус с карамелизирани праскови и розмарин. А!?

После нещата взеха естествения си ход и едно по едно се наредиха. Когато Гери видя тортата ахка и въздиша около пет минути, което за мен беше голямо признание. Надявам се и рожденикът да е бил доволен.