Багерче за моето момче

Ето че дойде средата на юни - един от най-любимите ми периоди в годината. Липите цъфтят и ухаят омайващо, събуждайки мили спомени за едно момиченце с две плитки и рокличка на цветя..... , но това е друга тема. 15 юни - денят, в който започва лятната ваканция е и денят, в който се е родил моят любим. И това ако не е знак! Не искам да го възхвалявам патетично, но той е най-милият, грижовен и любящ съпруг. Много исках да го зарадвам за рождения ден и трябваше да измисля нещо, с което да го накарам да се усмихне. Имах точните съставки за една приятна изненада - щях да му направя торта, на тема "Малкия Никола" - любима наша детска книжка. Преди много години, още докато бяхме гаджета, му бях подарила една от книжките за Никола, с пожелание да пази детето в себе си. И днес понякога виждам това дете в закачливото пламъче в очите му... Исках тортата да е в стила на илюстрациите на книжката. 

Това можеше да стане само ако рисувам директно върху тортата, което си е доста рисковано. Объркаш ли нещо - няма връщане назад! Затова направих няколко репетиции върху хартия, прекръстих се и - започнах. 

 Е, не съм Жан-Жак Сампе, но мисля, че се получи добре. Пък и рожденикът си хареса тортата и се забавлява много да разглежда рисунките.

Отвътре произведението беше вита торта тирамису, с маскарпоне, кафе и страхотно какао, подарък от снаха ми, която е ценител на хубавата храна.

А сега идва ред и на багерчето. Тъй като Тони работи във фирма, която продава строителна техника, пожела да му направя за офиса една торта с багер. Да си призная, машините не са моята стихия - дайте ми на мен цветя, животни, шаренийки, ама багер..... но, нямаше как да му откажа. Реших да направя една от моите хипер шоколадови торти, та дори багерът да не се получи, да замажем очите с вкус. Той пък взе, че стана! На снимка даже прилича на истински. 

Моят мъж каза, че това бил най-тортеният му рожден ден. Защото беше поръчал една торта, а получи 3. Освен моята изненада с Малкия Никола, и неговите колеги решили да му купят една торта за подарък. Според мен това означава, че го чака една много сладка и успешна година.

Романтика в цифри

Нали помните Руми? Миналия месец тя ожени сина си и, естествено, възложиха ми да направя сватбената торта. Беше малко притеснено, защото седмица преди сватбата с булката още уточнявахме детайлите. Тя нямаше точна представа как иска да изглежда тортата, та работих малко по свое усмотрение. Ето го резултатът:

Да не си помислите, че това е торта за 150 души? Не, по -малка е и да, гостите бяха 150. Оказа се, че и булката в първия момент била притеснена, че тортата е малка. Но правенето на торти си е инженерна работа, както открих сама. Има си изисквания, които трябва да се спазват, за да не се килне или разпадне тортата. Трябва "арматура" и да не се разводнява много "хоросанът". Да не говорим колко изчисления трябваше да направя за количеството на необходимите продукти аз, която мразя математиката. Така или иначе, на втори поглед Мими вече се влюбила в тортата и на другия ден ми се обади, да ми каже, че е била шедьовър. Всичко минало от добре по-добре, за което сигурно е допринесъл и излелият се дъжд. 

Но искам да разкажа повече за процеса на правене на една торта и количеството на вложените материали. Както се вижда, за да почерпим 150-те гости бяха необходими една триетажна торта и още 6 големи торти, имаше и една мъничка и кокетна тортичка за кумата.

За целта изпекох 10 блата, в които вложих 8 кг брашно, още толкова захар, 2 кг масло, 10 кисели млека, 15 яйца, 4 кг ягоди, 5 заквасени сметани, 2 кг пудра захар и над 5 кг захарно тесто за декорация. Значи на горната снимка има близо 40 килограма продукти. 

Блатовете бърках и пекох нон-стоп от 8.30 сутринта до 19.30 вечерта. Добре, че денят беше хладен и дъждовен! Съжалявам, че нямам снимка на хладилника си, който беше изпразнен от продуктите и след това запълнен до дупка с торти. Четири рафта, по две на всеки рафт!

Не съм броила елементите на украсата, но на тях съм посветила по груби сметки 2-3 дни. Всички тези цифри, обаче, не могат да измерят радостта и удовлетворението, които изпитвах при изваждането на всеки топъл и ухаещ блат от фурната, при завършването на всяка розичка и при кулминацията - подреждането на всичките 8 торти на масата. Знаете ли какво е сладка умора? Това е чувството след добре свършена работа.