Ето, че се извъртя още една година. Моето малко момченце стана на възрастта, на която аз тръгнах на училище. Радвам се, разбира се. Не, как ще ми е тъжно, плача от радост. Може би малко.... Защото времето не се връща. Защото онова пухкаво и усмихнато бебе с едва подало се зъбче остана само на снимките. Той сега е голям и не винаги се съгласява да го прегръщам. Даже след седмица ще ходи на олимпиада! А за мен винаги ще си бъде моето малко момче.
Тук Емо си намисля желание, преди да духне 6-те свещички.
А сега - малко за тортата. След като изпълних поредица поръчки за торти по компютърни игри, си казах- стига! Децата трябва да бъдат деца. Така че информирах всички под 15 години, че вече ще им правя само торти по приказки. Да си призная - подбудите ми са малко егоистични. Просто аз много обичам всичките си детски книжки и нямам търпение да ги пресъздам в торти. Емовата торта първо щеше да бъде по книжката за Фердо мравката, която моят дядо ми четеше, като бях малка. После, обаче, сменихме темата на Финдъс, любима Емова книжка. Разказва се за дядо Петсън и неговото говорещо и много забавно коте Финдъс.
Емо беше щастлив и доволен, но другите ни гости бяха леко озадачени, защото не бяха чели книжката. Смятам, че ще се поправят и бързо ще си накупят всичките истории от поредицата, която и аз и Антон четем с удоволствие.
