Руми е много добра приятелка на родителите ми и ценител на моето изкуство. Първата торта, която направих за нея, беше за рождения ден на мъжа й. Инструкциите бяха лаконични: "Торта за 10 души, да е вкусна." Добре, ама нали трябва и да се хареса на рожденика. Разпитах майка и татко какво обича той, какво прави (освен че е лекар). Оказа се, че обича да кара колело в парка. Колело........ парк......... есен......... . И изведнъж в съзнанието ми изплува точната визия на тортата. Даже си я нарисувах, да не я забравя. Това не винаги ми се получава, но пък когато стане, резултатът винаги е добър. Някои го наричат вдъхновение.
Скоро след това на Руми й се роди втори внук. Обади ми се, както обикновено забързана в изпълнението на поне хиляда задачи. Нямахме възможност много да уточняваме детайлите, така че се наложи да измисля три бебешки торти.
и
.Ако се съди по броя на тортите, внукът трябва да е много сладък. Така твърди и бабата, но тя е пристрастна :))).
Скоро имах възможността да направя торта и на самата Руми. Тя празнува юбилей и, както обикновено сама организира всичко. Даже дойде лично да си вземе тортата. Исках да й направя подобаваща за такъв невероятен човек торта. Да е нещо по- и нещо най-. Нямаше как да е на по-малко от два етажа, а и реших да ги направя различни, да има от всичко. Долният етаж беше вече любимата ми морковена торта, а горният - маслена с ягодов мус. Украсата пак ми изплува в съзнанието от самосебе си. Макар че отначало не ми се струваше много подходяща за стабилна и практична дама като Руми, реших - какво пък, нека да е нещо неочаквано и различно.
