Slavy's Cakery

вторник, 16 септември 2014 г.

Първокласник


Звънецът би и той порасна. 


Малкото ми момченце е първокласник. Прекрачи прага не само на училището, но и на живота. Вече е човек с отговорности, с програма и с домашни, с правила и разписания. Но също така и с възможности. Възможности да расте, да лети, да избира. Знам, че е умен и че ще направи най-доброто за себе си. Радвам се за него с онази възрожденска радост на родителите, които са успявали да изпратят чедата си на школо. И все пак сърцето ми е свито. Защото малкото ми момченце вече не е само моя грижа. То е грижа на Системата. Защото и аз съм безсилна пред нея. И дори да искам да го оставя да си поспи още пет минутки сутрин, не мога. А той спеше така сладко днес - вдигнал ръчички като бебе, пухкав и розов. Моето бебе. Събудих го, а той веднага стана, изми се, облече се, дори нямаше търпение да си изяде закуската. Поиска сам да си носи раницата. Моето голямо, отговорно момче!


Вечерта преди първия учебен ден дойде както всяка вечер да се погушкаме. "Обичам те, мамо! И обичам да се гушкаме, нищо че някои смятат гушките за бебешки." Обясних му, че точно прегръдките ни дават сила и любов, че те са много важни през целия живот на човека. "Аз винаги ще те гушкам, мамо", каза той и заспа.


Върви напред, мое усмихнато, умно и мило момченце! А аз ще бъда винаги там, може би една крачка зад теб....


понеделник, 1 септември 2014 г.

Кино за ушите......и душата


Ако нещо може да промени настроението ми като с магическа пръчица, това е музиката. Има мелодии, за които съм сигурна, че са свръхестествени. С някаква необяснима сила те проникват право в душата ми, директно, без предупреждение, без подготовка, и я превземат. Раздвижват най-тънките струни и я карат да пее, дори преди миг да е ридала. Ушите са пряко свързани с душата. Мисля, че дори пътят от ушите до душата е по-кратък от този, тръгващ от очите. Затова музиката е всепризната магия и затова думите на нежност са толкова важни. Те проникват право в сърцето, и ако са правилните, остават там, загнездват се и пускат дълбоки корени.   Обичам всичко да има логично обяснение и винаги го търся. Но при свръхестествените мелодии не го намирам. Какво им дава такава сила? Въздействат като наркотик - понякога с дни и седмици имам нужда да слушам тази мелодия непрекъснато, да поемам дневната си доза, като всеки път отново и отново се убеждавам в гениалността й. Това може да звучи като натрапчиво чувство, но всъщност е много приятно. По вените се разлива една сладост, която само хубавата музика или шоколадовата торта могат да дадат.

Преди няколко дни изпитах тази сладост на концерта на Васко Василев. Излишно е да описвам атмосферата в летния театър по залез - тъмнеещите бръшляни, вечерния хлад, прехвърчащите прилепчета, далечния шум на живота, случващ се някъде там.... Всичко това подсили усещанията - точно както кафето усилва вкуса и аромата на шоколада. Няма смисъл и да говоря за това, че Васко е гениален музикант. Може би този откъс малко ще подскаже какво имам предвид.




Васко излезе на сцената с подскоци, облечен целият в черно и със сини тиранти - приличаше на момченце. Енергията на малката му фигура бързо обхвана цялата сцена, публиката, а мисля и че струеше като лъч светлина нагоре в небето. На този концерт най-после разбрах какво означава медитацията - издигнах се над всичко и душата ми се освободи и запя. Старата цигулка му се подчиняваше и свиреше както филмови класики, така и популярни парчета и класически произведения. Слушах го и си мислех - във всичко ли влага такава енергия? 



След концерта и след три биса, Васко излезе навън и раздава автографи близо час. На всекиго се усмихна, размени дума, снима се с феновете.


Не са много българските ГОЛЕМИ звезди, които се държат така човечно. А Васко е ГОЛЯМ. Щастлива съм, че бях под въздействието на неговия талант, че попях и потанцувах и че се сборих със стотиците фенове за автограф. Купих си диска му, въпреки че нямам къде да го слушам. Но дори за един диск с  такава музика си струва да си купиш плейър.