Slavy's Cakery

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Есен, есен....

Есен, есен,
умиращ сезон......

Така се пее в една много популярна песен. Аз обаче не съм съгласна. За мен есента е сезон изпълнен с красота, а слънчевите есенни дни са може и най-красивите през годината. Тогава небето е най-синьо, а слънцето гали нежно и всички се извръщат към него с радост и вече не се крият под шапки и SPF 50. Тези дни са кратки и редки, затова са и ценни, като последната узряла ябълка на дървото, като последната хапка торта, като последните минути на съня.  Природата явно знае, че есента носи тъга на хората, затова се е погрижила да ни развесели с най-невероятните багри. Развихря се и маца със замах така, че да не остане незабелязано и последното червено-златно листенце. Да изживее всяко своя звезден миг, преди да се отрони и да повехне.
Обичам есента. Обичам красотата и спокойствието й. Снимките по-долу направих по време на една кратка ваканция в Априлци преди 5 години по същото време.




Тези снимки ме вдъхновиха за тортите, които ще ви представя. 

Първата беше за 70-ят юбилей на моя свекър. 
Тортата беше със сочни шоколадови блатове, шоколадов ганаш и мус от печена тиква. Не съм гледала рецептата  от никъде - просто реших, че тези вкусове ще си допаднат. Не сбърках. Получи се невероятно вкусна и ароматна торта, напълно достойна за юбиляра. Идеята за украсата дойде логично - есенна торта с есенни листа. За това ползвах досега неизпробвана от мен техника - изработване на шоколадови листа от кафяв и оцветен в оранжево бял шоколад. Получават се много реалистични листа, защото течният шоколад се намазва върху истински листа и след като се втвърди се обелва от шаблона. Върху него се е отпечатала всяка жилчица на листото.

Направих и едно персонално кексче от същите материали на моята снаха, която също имаше рожден ден по това време. 




 Следващите две тортички са детски и там вече много се изкефих, особено с Мечо Пух  и Прасчо, които си правят пикник на есенна полянка. Мечо Пух ми е любим герой, а съчетан с есента стана супер комбинация. Направих първо фигурките на двамата герои. После реших да ги пооблека, да не им духа есенният вятър. Сложих им плетени шалчета, а на Мечо и шапка. Захванах се с полянката. Исках да създава чувство на уют и топлина и да се вижда в нея точно това есенно слънце, което така обичам. Сложих Пух и Прахчо - както го нарича малкият ми син- на топло вълнено одеалце, тип "родопско". Сервирах им жълъди и мед, а също и торта. Наредих около тях оранжеви тикви и разпръснах листа. Не знам какво ще кажете, но на мен тази торта много си ми харесва.





 Тя беше за малкия Криси, който се роди точно преди една година. Боже, как лети времето!

Последната есенна торта беше за Василена, която вече е първокласничка, но все пак си харесва филмчето "Цар Лъв" и често си го гледа. Няма да крия, темата отначало ме затрудни. Нещо не можех да си представя как ще направя лъвчето. Резултатът от първия опит беше нещо по-скоро като котка. Според моите деца беше тигър. Както и да е - задраскахме и почнахме отначало. Вторият опит беше по-успешен, но от мен да знаете - лъв се прави по-трудно от мечка и прасе.



След лъва нещата вече тръгнаха по-лесно. Последваха Тимон и Пумба, разни треволяци и буболечки и тортичката беше готова. Всички гости я оцениха, а рожденичката беше много щастлива.



Та така завършва цикълът "есенни торти". Вече мирише на зима и Коледа се задава зад ъгъла, така че скоро започвам да пека камари с меденки. А пък кой знае, може и някоя торта със снежни човеци да врътна.

вторник, 23 октомври 2012 г.

Торти за малки принцеси

След дълго прекъсване най-после отново имам време да пиша в блога си. Ще гледам да наваксам и ще ви покажа цели 6 торти, всичките правени специално за прекрасните дъщери на моите приятелки. 

Започвам с тортата  на племенницата ми Ели, която е последното ми творение. В дните около рождения й ден бях много заета, но просто не можех да откажа да й направя торта. Страшно обичам малката Елисавета. За мен тя е най-сладкото момиченце на света и отчасти компенсира факта, че и двете ми деца са момчета. Умирам си да й купувам дрешки, кукли и всякакви финтифлюшки. От мен щеше да излезе страхотна майка на момиче! Но, да се върнем към тортата. Казах вече, че бях страшно заета и просто нямах никаква идея за дизайна. Мислих, гледах снимки, пак мислих..... нищо. Дойде последният ден преди събитието, а аз още не бях решила какво ще правя. Първоначално тортата щеше да бъде ананасова, но поради липса на време не можах да набавя основната суровина, която изведнъж се беше превърнала в дефицитна стока. Имах обаче едни прекрасни вишни от нашето село, които още лятото бях замразила във фризера. И изведнъж вече знаех какво ще направя! Торта с вишни и йогурт-крем, която щях да изрисувам с черешки. 




Черешките се получиха добре, но нещо липсваше. Това още не беше тортата на Ели. След успеха с малкия Никола бях придобила увереност, че мога да правя рисувани торти. Казах си - какво пък - запретнах ръкави и изтипосах самата Ели, с чипото носленце и сладките букли. Мисля, че стана много сладка тортичка, точно като Елчето.


Това е тортата на Ели от миналата година. Нея я правих доста по-дълго време, но всяка минута си струваше, за да видя възторга на Елчето, когато откриваше, гушкаше и целуваше всеки от героите.

Следващата торта е със световния любимец Хари Потър. Тя беше за дъщерята на приятелката ми Ива - една страхотно русокосо и бойно момиченце. Тортата се беше харесала и на децата и на майките, но..... имало един проблем, докладва ми по-късно Ива. Децата се сборили за  Хари Потър, в желанието си да се докоснат до него, както правят истинските фенове. Отчитам грешката си и следващия път, когато правя торта със знаменитост ще гледам да има по една за всяко дете!

Розовата триетажна Хана-Монтанска торта е за Поли. Всеки от етажите беше с различен вкус и с много крем, което повлия на здравината на конструкцията. Тъй като моите торти са изцяло домашни,  с печени от истински продукти блатове и с много материал, те доста тежат. Не мога да ви опиша притеснението си, докато занеса тортата на рождения ден. Изтръпвах при всяка дупка на пътя да не вземе да се килне или да се разпадне. Слава богу и това изпитание премина успешно!

 Последните две торти са близки по тематика. Първата беше за дъщерята на братовчедка ми, която стана на 16 години и по този повод организира голям купон. Тортата обсъждах директно с нея, майка й нямаше думата. Познавайки Бояна си мислех, че ще иска и тя торта с Хари Потър или нещо рокаджийско, но тя пожела нежна розова торта с пеперудки и розички. То пък аз така обичам романтични торти, че исках да сложа по нея всичко, за което се сетих. В един момент се усетих, че прекалявам и се обърнах за помощ към Ива, която прави страхотни букети от плодове http://www.plodovepodaraci.com/. Започнах да й изпращам снимки с тортата в различни варианти, докато накрая двете стигнахме до този вид:



Тортата с малката феичка е за Василена, дъщерята на приятелката ми Петя. Васи беше харесала тортата на Бояна и искаше същата. Да, но аз не обичам да правя едно и също нещо два пъти. Затова запазих основното звучене и добавих това-онова. Смятам, че така тортата стана по-подходяща за Васи, която сега е първи клас. Пък и тя си я хареса!



И с тази торта не мина без премеждия. Когато мъжът ми я карал към тържеството, му се наложило да набие спирачки и тортата се поразместила. Той обаче запазил присъствие на духа, наместил я пак и я доставил в отлична форма.

петък, 24 август 2012 г.

Торти за специални поводи

Ще кажете - тортите винаги са за специални поводи. Така е, но има някои, които са по-специални. Събития, които се случват веднъж, най-много два пъти в живота на човека, или такива, които определят житейския му път. За такива поводи наистина си струва да направиш специална торта. 

Първата, която искам да ви представя, е за дипломирането на едно момиче, което учеше в Германия и заминаваше от там за Нова Зеландия, а пътем щеше да отпразнува рождения си ден при семейството си в България. Общо взето това беше информацията, която получих от майката и трябваше да обединя всичкото това в една торта. Жената каза, че ми се доверява напълно за вкуса, а тези, които ме познават знаят какво избирам в такива случаи - шоколад и само шоколад! Това - лесно. Обаче с дизайна доста се поизпотих. Минах през варианти карта на света, български мотиви, островни пейзажи.... нито един не ми допадна особено. Затова заложих на сигурно - дипломирането. Тъй като момичето беше завършило западен университет, тортата щеше да е във формата на типичната за такива поводи шапка. Основата беше самата торта, а за горната част изпекох тънък блат в квадратна форма. Всичко това обилно залях с тонове шоколадов ганаш. Вярно, че по едно време горната част се опита да клюмне, но аз бързо взех мерки и укрепих цялата сложна конструкция с дървени шишчета.





Следващият важен повод в живота на човека обикновено е сватбата, ако спазваме установената хронология. Но тъй като вече писах за сватбата на Мими и Добрин, ще минем направо към крайъгълен камък 3 - новият дом. За събитието, майката на Добрин - Руми ми поръча торта "Дядовата ръкавичка". Идеята й беше тя да носи посланието за дом, пълен с приятели, деца и радост. Това страшно ми хареса и с голямо желание се захванах за работа. До сега не бях правила торта в нетрадиционна форма и се притеснявах дали ще успея да я изрежа така, че да прилича на ръкавица. Първо направих правоъгълна торта от леки, пухкави пандишпанови блатове (по нова рецепта), слепени с йогурт крем и сладки, сочни праскови. Оставих я да си поеме дъх в хладилника, и когато стегна добре изрязах от нея ръкавичката. Новодомката Мими се обади да ми благодари и да ми каже, че това е най-вкусната торта, която е яла. Е, това направо ме разтопи! Пожелавам им много щастие в новия дом и скоро да стигнат до стъпка 4 :)!



А именно - бебе. Следващата торта беше за новия племенник на моята приятелка Гери. Тя ми нахвърля няколко идеи, но остави дизайна на мен. Много обичам, когато хората ми се доверяват - тогава мога да разгърна фантазията си и да включа любими мои елементи. Така например за тази торта направих мече, а не бебе, защото бебетата не винаги ми се получават сладки, пък и до сега не бях правила захарно мече. Стана много сладичко. Реших тортата да е бяла, за да избягам от баналното синьо за момче, макар че то все пак присъстваше в някои елементи. По същата причина добавих и няколко маргаритки. Мисля, че се получи сладка и весела бебешка тортичка.




И накрая - юбилей. Доста голям и отговорен проект. Първата юбилейна торта направих за майка ми - доста отговорна задача. Аз безкрайно я обичам и й се възхищавам, за мен тя е пример за борбен, успешен и уважаван човек. Ще спомена само, че месец преди рождения си ден тя си счупи лошо крака, но това не й попречи да ни качи на кораб и да прекараме най-веселия и забавен юбилей. Партито беше на пиратски кораб - следователно и тортата трябваше да бъде пиратска. Отне ми няколко седмици да изработя елементите. Най-дълго време отделих на пиратската карта, която показваше най-важните моменти в богатата биография на майка ми. Тортата беше фурор, но така става, когато правиш нещо от сърце.


Следващата юбилейна торта беше за един господин, преминал през какви ли не професии - радист, подводничар, служител на летището, за да увенчае всичко това с построяването на къща, където сега с радост събира всичките си приятели. Исках и тортата да дава точно тази идея. Понеже аз съм домошар, най-голямо внимание отделих на къщичката и на чичо Петьо, седнал отпред в типична за него поза. На долния етаж изтипосах - според способностите си- моментите от професионалния път на рожденика. Както разбрах, произведението е било високо оценено и изядено до трошичка!




И накрая искам да ви покажа няколко снимки „зад кулисите“. Ето какво се случва с празните купи от кремове и теста :)



Излишно е да казвам, че когато правя торта съм заобиколена от нетърпеливи дечица, готови да оползотворят всяка капчица шоколад. А това е моята племенница Ели, която сигурно завинаги ще свързва думата “леля“ с торти и е голям мой почитател!


понеделник, 6 август 2012 г.

Кексчета за всички


Кой не обича кексчета? Малки, пухкави, с крем или с глазура, те предлагат безброй възможности за декорация и се вписват чудесно във всякакви празненства. През това лято правих доста.
Първата партида бяха специални весели кексчета за едни сладки първокласници, по случай края на учебната година. С една от майките, която е моя много добра приятелка, доста се чудихме какво би ги зарадвало. То с днешните деца човек в чудо се вижда - всичко имат и нищо не им е интересно за повече от 2 минути. Тук говоря от горчив опит на майка на две момчета. Та така, след дълги обсъждания, Ива ми прехвърли топката. Отначало мислех да направя азбучни кексчета - все пак бяха за ученици. Но после си дадох сметка, че едва ли ще изпаднат във възторг от нещо с букви, пък било то и десерт. Та така се стигна до ей-този вариант:




Животинките изработих от хрупкави маслени бисквитки, покрих ги със захарно тесто и ги нарисувах. За палавите дечица имаше и още един бонус - когато хапнеш бисквитката, устата ти се оцветява в съответния цвят. Малко се притеснявах да няма недоволни майки, които да се мъчат да изперат лекета от новите дрешки на децата си, но всичко мина добре. От Ива разбрах, че всички са били впечатлени, децата - доволни и даже питали за още.

Минаха се не минаха няколко дни, звъни ми една от въпросните майки и пита дали мога да й направя кексчета, ама за възрастни. Мога, как да не мога. Запретнах ръкави, разшетах се.... Първо отидох до пазара. А там - какви ли не щеш плодове, от хубави, по-хубави, от пресни, по-пресни, от сочни, по-сочни. Избрах най-зрелите череши, кайсии и ягоди. Върнах се вкъщи и ги превърнах в три крема, с които украсих кексчетата. 

Е, тези не бяха толкова впечатляващи на външен вид, но на вкус бяха прекрасни. Самите те - леки и въздушни, а отгоре - свежи плодови кремове!



Последните ми творения бяха на морска тематика, за един специален рожден ден на пиратски кораб. Реших, че е много по-добре, вместо да купувам на майката посърнали цветя, да направя нещо за почерпка. За кексчетата използвах любимата си рецепта, която ми е подарък от Гери, а отгоре украсих с мидички, раковинки и бисвитен пясък. 



Кексчетата бяха оценени подобаващо, а самото парти беше невероятно!






понеделник, 25 юни 2012 г.

Багерче за моето момче


Ето че дойде средата на юни - един от най-любимите ми периоди в годината. Липите цъфтят и ухаят омайващо, събуждайки мили спомени за едно момиченце с две плитки и рокличка на цветя..... , но това е друга тема. 15 юни - денят, в който започва лятната ваканция е и денят, в който се е родил моят любим. И това ако не е знак! Не искам да го възхвалявам патетично, но той е най-милият, грижовен и любящ съпруг. Много исках да го зарадвам за рождения ден и трябваше да измисля нещо, с което да го накарам да се усмихне. Имах точните съставки за една приятна изненада - щях да му направя торта, на тема "Малкия Никола" - любима наша детска книжка. Преди много години, още докато бяхме гаджета, му бях подарила една от книжките за Никола, с пожелание да пази детето в себе си. И днес понякога виждам това дете в закачливото пламъче в очите му... Исках тортата да е в стила на илюстрациите на книжката. 





Това можеше да стане само ако рисувам директно върху тортата, което си е доста рисковано. Объркаш ли нещо - няма връщане назад! Затова направих няколко репетиции върху хартия, прекръстих се и - започнах. 




 Е, не съм Жан-Жак Сампе, но мисля, че се получи добре. Пък и рожденикът си хареса тортата и се забавлява много да разглежда рисунките.


Отвътре произведението беше вита торта тирамису, с маскарпоне, кафе и страхотно какао, подарък от снаха ми, която е ценител на хубавата храна.





А сега идва ред и на багерчето. Тъй като Тони работи във фирма, която продава строителна техника, пожела да му направя за офиса една торта с багер. Да си призная, машините не са моята стихия - дайте ми на мен цветя, животни, шаренийки, ама багер..... но, нямаше как да му откажа. Реших да направя една от моите хипер шоколадови торти, та дори багерът да не се получи, да замажем очите с вкус. Той пък взе, че стана! На снимка даже прилича на истински. 


Моят мъж каза, че това бил най-тортеният му рожден ден. Защото беше поръчал една торта, а получи 3. Освен моята изненада с Малкия Никола, и неговите колеги решили да му купят една торта за подарък. Според мен това означава, че го чака една много сладка и успешна година.






събота, 2 юни 2012 г.

Романтика в цифри

Нали помните Руми? Миналия месец тя ожени сина си и, естествено, възложиха ми да направя сватбената торта. Беше малко притеснено, защото седмица преди сватбата с булката още уточнявахме детайлите. Тя нямаше точна представа как иска да изглежда тортата, та работих малко по свое усмотрение. Ето го резултатът:



Да не си помислите, че това е торта за 150 души? Не, по -малка е и да, гостите бяха 150. Оказа се, че и булката в първия момент била притеснена, че тортата е малка. Но правенето на торти си е инженерна работа, както открих сама. Има си изисквания, които трябва да се спазват, за да не се килне или разпадне тортата. Трябва "арматура" и да не се разводнява много "хоросанът". Да не говорим колко изчисления трябваше да направя за количеството на необходимите продукти аз, която мразя математиката. Така или иначе, на втори поглед Мими вече се влюбила в тортата и на другия ден ми се обади, да ми каже, че е била шедьовър. Всичко минало от добре по-добре, за което сигурно е допринесъл и излелият се дъжд. 


Но искам да разкажа повече за процеса на правене на една торта и количеството на вложените материали. Както се вижда, за да почерпим 150-те гости бяха необходими една триетажна торта и още 6 големи торти, имаше и една мъничка и кокетна тортичка за кумата.


За целта изпекох 10 блата, в които вложих 8 кг брашно, още толкова захар, 2 кг масло, 10 кисели млека, 15 яйца, 4 кг ягоди, 5 заквасени сметани, 2 кг пудра захар и над 5 кг захарно тесто за декорация. Значи на горната снимка има близо 40 килограма продукти. 


Блатовете бърках и пекох нон-стоп от 8.30 сутринта до 19.30 вечерта. Добре, че денят беше хладен и дъждовен! Съжалявам, че нямам снимка на хладилника си, който беше изпразнен от продуктите и след това запълнен до дупка с торти. Четири рафта, по две на всеки рафт!


Не съм броила елементите на украсата, но на тях съм посветила по груби сметки 2-3 дни. Всички тези цифри, обаче, не могат да измерят радостта и удовлетворението, които изпитвах при изваждането на всеки топъл и ухаещ блат от фурната, при завършването на всяка розичка и при кулминацията - подреждането на всичките 8 торти на масата. Знаете ли какво е сладка умора? Това е чувството след добре свършена работа.