Slavy's Cakery

петък, 24 август 2012 г.

Торти за специални поводи

Ще кажете - тортите винаги са за специални поводи. Така е, но има някои, които са по-специални. Събития, които се случват веднъж, най-много два пъти в живота на човека, или такива, които определят житейския му път. За такива поводи наистина си струва да направиш специална торта. 

Първата, която искам да ви представя, е за дипломирането на едно момиче, което учеше в Германия и заминаваше от там за Нова Зеландия, а пътем щеше да отпразнува рождения си ден при семейството си в България. Общо взето това беше информацията, която получих от майката и трябваше да обединя всичкото това в една торта. Жената каза, че ми се доверява напълно за вкуса, а тези, които ме познават знаят какво избирам в такива случаи - шоколад и само шоколад! Това - лесно. Обаче с дизайна доста се поизпотих. Минах през варианти карта на света, български мотиви, островни пейзажи.... нито един не ми допадна особено. Затова заложих на сигурно - дипломирането. Тъй като момичето беше завършило западен университет, тортата щеше да е във формата на типичната за такива поводи шапка. Основата беше самата торта, а за горната част изпекох тънък блат в квадратна форма. Всичко това обилно залях с тонове шоколадов ганаш. Вярно, че по едно време горната част се опита да клюмне, но аз бързо взех мерки и укрепих цялата сложна конструкция с дървени шишчета.





Следващият важен повод в живота на човека обикновено е сватбата, ако спазваме установената хронология. Но тъй като вече писах за сватбата на Мими и Добрин, ще минем направо към крайъгълен камък 3 - новият дом. За събитието, майката на Добрин - Руми ми поръча торта "Дядовата ръкавичка". Идеята й беше тя да носи посланието за дом, пълен с приятели, деца и радост. Това страшно ми хареса и с голямо желание се захванах за работа. До сега не бях правила торта в нетрадиционна форма и се притеснявах дали ще успея да я изрежа така, че да прилича на ръкавица. Първо направих правоъгълна торта от леки, пухкави пандишпанови блатове (по нова рецепта), слепени с йогурт крем и сладки, сочни праскови. Оставих я да си поеме дъх в хладилника, и когато стегна добре изрязах от нея ръкавичката. Новодомката Мими се обади да ми благодари и да ми каже, че това е най-вкусната торта, която е яла. Е, това направо ме разтопи! Пожелавам им много щастие в новия дом и скоро да стигнат до стъпка 4 :)!



А именно - бебе. Следващата торта беше за новия племенник на моята приятелка Гери. Тя ми нахвърля няколко идеи, но остави дизайна на мен. Много обичам, когато хората ми се доверяват - тогава мога да разгърна фантазията си и да включа любими мои елементи. Така например за тази торта направих мече, а не бебе, защото бебетата не винаги ми се получават сладки, пък и до сега не бях правила захарно мече. Стана много сладичко. Реших тортата да е бяла, за да избягам от баналното синьо за момче, макар че то все пак присъстваше в някои елементи. По същата причина добавих и няколко маргаритки. Мисля, че се получи сладка и весела бебешка тортичка.




И накрая - юбилей. Доста голям и отговорен проект. Първата юбилейна торта направих за майка ми - доста отговорна задача. Аз безкрайно я обичам и й се възхищавам, за мен тя е пример за борбен, успешен и уважаван човек. Ще спомена само, че месец преди рождения си ден тя си счупи лошо крака, но това не й попречи да ни качи на кораб и да прекараме най-веселия и забавен юбилей. Партито беше на пиратски кораб - следователно и тортата трябваше да бъде пиратска. Отне ми няколко седмици да изработя елементите. Най-дълго време отделих на пиратската карта, която показваше най-важните моменти в богатата биография на майка ми. Тортата беше фурор, но така става, когато правиш нещо от сърце.


Следващата юбилейна торта беше за един господин, преминал през какви ли не професии - радист, подводничар, служител на летището, за да увенчае всичко това с построяването на къща, където сега с радост събира всичките си приятели. Исках и тортата да дава точно тази идея. Понеже аз съм домошар, най-голямо внимание отделих на къщичката и на чичо Петьо, седнал отпред в типична за него поза. На долния етаж изтипосах - според способностите си- моментите от професионалния път на рожденика. Както разбрах, произведението е било високо оценено и изядено до трошичка!




И накрая искам да ви покажа няколко снимки „зад кулисите“. Ето какво се случва с празните купи от кремове и теста :)



Излишно е да казвам, че когато правя торта съм заобиколена от нетърпеливи дечица, готови да оползотворят всяка капчица шоколад. А това е моята племенница Ели, която сигурно завинаги ще свързва думата “леля“ с торти и е голям мой почитател!


понеделник, 6 август 2012 г.

Кексчета за всички


Кой не обича кексчета? Малки, пухкави, с крем или с глазура, те предлагат безброй възможности за декорация и се вписват чудесно във всякакви празненства. През това лято правих доста.
Първата партида бяха специални весели кексчета за едни сладки първокласници, по случай края на учебната година. С една от майките, която е моя много добра приятелка, доста се чудихме какво би ги зарадвало. То с днешните деца човек в чудо се вижда - всичко имат и нищо не им е интересно за повече от 2 минути. Тук говоря от горчив опит на майка на две момчета. Та така, след дълги обсъждания, Ива ми прехвърли топката. Отначало мислех да направя азбучни кексчета - все пак бяха за ученици. Но после си дадох сметка, че едва ли ще изпаднат във възторг от нещо с букви, пък било то и десерт. Та така се стигна до ей-този вариант:




Животинките изработих от хрупкави маслени бисквитки, покрих ги със захарно тесто и ги нарисувах. За палавите дечица имаше и още един бонус - когато хапнеш бисквитката, устата ти се оцветява в съответния цвят. Малко се притеснявах да няма недоволни майки, които да се мъчат да изперат лекета от новите дрешки на децата си, но всичко мина добре. От Ива разбрах, че всички са били впечатлени, децата - доволни и даже питали за още.

Минаха се не минаха няколко дни, звъни ми една от въпросните майки и пита дали мога да й направя кексчета, ама за възрастни. Мога, как да не мога. Запретнах ръкави, разшетах се.... Първо отидох до пазара. А там - какви ли не щеш плодове, от хубави, по-хубави, от пресни, по-пресни, от сочни, по-сочни. Избрах най-зрелите череши, кайсии и ягоди. Върнах се вкъщи и ги превърнах в три крема, с които украсих кексчетата. 

Е, тези не бяха толкова впечатляващи на външен вид, но на вкус бяха прекрасни. Самите те - леки и въздушни, а отгоре - свежи плодови кремове!



Последните ми творения бяха на морска тематика, за един специален рожден ден на пиратски кораб. Реших, че е много по-добре, вместо да купувам на майката посърнали цветя, да направя нещо за почерпка. За кексчетата използвах любимата си рецепта, която ми е подарък от Гери, а отгоре украсих с мидички, раковинки и бисвитен пясък. 



Кексчетата бяха оценени подобаващо, а самото парти беше невероятно!