Ако си мислите, че животът е в големия град, много бъркате. Животът се крие....... на село. Точно така. В най-малкото, най-безлюдното и запуснато селце има повече живот, отколкото в любимата ми Варна, както открих по време на семейната ни ваканция в Еленския балкан. За 7 дни имахме повече преживявания, открития и вълнения, отколкото съм имала тук за година. Видяхме диви животни, изгубихме се в планината, къпахме се в реката. Аз се почувствах отново като дете и май точно това е целта на ваканциите, а? Както едно време при баба и дядо. Но за да не говоря само празни приказки, ето и снимки, които по-добре от мен ще ви разкажат.
Това е дворът на къщата ни в село Лазарци - голям, зелен и само за игра. Е, добре де, правихме си също и барбекю, и доста ракийка изпихме.
Но там в планината ракията не хваща така и на сутринта не боли глава. Магия!
Имахме също палатка, разпъната на поляната пред къщата, където децата заспиваха всяка вечер на чист въздух под звездите.
Под сянката на тази круша си лежахме, четяхме и просто блеехме безгрижно към небето и планините наоколо.
По въжето за простиране непрекъснато вървяха мравки - от къщата към крушата и обратно. Една вечер въжето се скъса и после видяхме, че всички мравки са се скупчили на стрехата на къщата и се вайкат. Поправихме мравешката магистрала и в природата пак се възцари мир и спокойствие.
По пътя към Христовския водопад.
На мен това място много ми напомняше на сцена от Джурасик парк. Честно, оглеждах се за динозаври, но най-големите зверове, които срещнахме бяха пеперуди.
Това е естественото джакузи, което открихме на Мийковска река. Реката беше издълбала много удобно корито, в което спокойно да се излегнеш и да се наслаждаваш.
Нямах бански, ама се бухнах направо с роклята. Така де!
Къщата ни се намираше точно в началото на екопътеката към връх Острец. Оказа се, че никак не е лесно да бъде покорен, но някои от компанията успяха след два-три опита. Гората беше доста трънлива и гъсто населена със сърни. Антон се срещна с една от 5 метра разстояние.
Аз бях най-доволна, че по пътя към върха открихме мента и мащерка и сега сме снабдени с чай за зимата.
А в къпинака открихме малко костенурче, излязло на разходка.
Порадвахме му се и го пуснахме да си ходи.
И аз хапвам къпинки - много сладки и ароматни бяха.
Еленската прогноза за времето беше много точна - през цялата ни почивка камъкът остана сух и под него имаше сянка. Хубавото беше, че вечер ставаше хладно и на човек му се приискваше да се сгуши и да гледа горящия огън.
Докато малките позьори се фръцкат пред обектива, Антон намира библиотека в парка и си чете списания.
Повечето от тези неща успяхме да ги направим, но ни останаха и за догодина.
Взехме си усмивка и търгнахме нататък.
Купихме въдичка на Емо, защото реката беше пълна с рибки. Той беше много щастлив отначало, нямаше търпение да "набере рибки", но търпението му се изчерпа за около 5 минути.
Това е баба Кощрабанка, както я кръстихме ние. На втория ден, когато отидохме на реката с джакузито, се оказа, че местните идват тук да си перат чергите. В джакузито!
Обаче търпеливо я изчакахме да изпере и джакузито пак беше наше. Това беше най-страхотната спа-терапия - първо студената вода те масажира хууубавичко, а после лягаш на топлите камъни. Има чудесен ефект върху гръбнака и старите кокали.
Да, и дъга имаше! Знам, че звучи невероятно.
Едната сутрин излязох сама на разходка. Беше рано, хладно и вълшебно.
Пред мен - високи сини планини, около мен - уханна мащерка.....
..... по клоните катерички. Не се размина без инциденти, обаче. Тъкмо се дивях на природата и тя изненадващо ме захапа, приела образа на конски мухи. Ако не са ви гонили конски мухи през гора, няма да разберете ужаса ми. Само ще кажа, че онзи израз не е случаен.
През останалото време се пличкахме в басейна,
лежахме под крушата,
брахме къпини и билки. Направихме и опит да щурмуваме връх Чумерна, но се оказа, че по пътя има много завои и на Емо му става лошо.
Наложи се да пътува на отворен прозорец като куче.
Както при всяка почивка, времето мина бързо. Но си обещахме догодина пак да отидем в село Лазарци. Така че през зимата ще ни топлят не само спомените, но и очакването на следващата ваканция.
