Есен, есен....

Есен, есен,

умиращ сезон......

Така се пее в една много популярна песен. Аз обаче не съм съгласна. За мен есента е сезон изпълнен с красота, а слънчевите есенни дни са може и най-красивите през годината. Тогава небето е най-синьо, а слънцето гали нежно и всички се извръщат към него с радост и вече не се крият под шапки и SPF 50. Тези дни са кратки и редки, затова са и ценни, като последната узряла ябълка на дървото, като последната хапка торта, като последните минути на съня.  Природата явно знае, че есента носи тъга на хората, затова се е погрижила да ни развесели с най-невероятните багри. Развихря се и маца със замах така, че да не остане незабелязано и последното червено-златно листенце. Да изживее всяко своя звезден миг, преди да се отрони и да повехне.

Обичам есента. Обичам красотата и спокойствието й. Снимките по-долу направих по време на една кратка ваканция в Априлци преди 5 години по същото време.

Тези снимки ме вдъхновиха за тортите, които ще ви представя. 

Първата беше за 70-ят юбилей на моя свекър. 

Тортата беше със сочни шоколадови блатове, шоколадов ганаш и мус от печена тиква. Не съм гледала рецептата  от никъде - просто реших, че тези вкусове ще си допаднат. Не сбърках. Получи се невероятно вкусна и ароматна торта, напълно достойна за юбиляра. Идеята за украсата дойде логично - есенна торта с есенни листа. За това ползвах досега неизпробвана от мен техника - изработване на шоколадови листа от кафяв и оцветен в оранжево бял шоколад. Получават се много реалистични листа, защото течният шоколад се намазва върху истински листа и след като се втвърди се обелва от шаблона. Върху него се е отпечатала всяка жилчица на листото.

Направих и едно персонално кексче от същите материали на моята снаха, която също имаше рожден ден по това време. 

 Следващите две тортички са детски и там вече много се изкефих, особено с Мечо Пух  и Прасчо, които си правят пикник на есенна полянка. Мечо Пух ми е любим герой, а съчетан с есента стана супер комбинация. Направих първо фигурките на двамата герои. После реших да ги пооблека, да не им духа есенният вятър. Сложих им плетени шалчета, а на Мечо и шапка. Захванах се с полянката. Исках да създава чувство на уют и топлина и да се вижда в нея точно това есенно слънце, което така обичам. Сложих Пух и Прахчо - както го нарича малкият ми син- на топло вълнено одеалце, тип "родопско". Сервирах им жълъди и мед, а също и торта. Наредих около тях оранжеви тикви и разпръснах листа. Не знам какво ще кажете, но на мен тази торта много си ми харесва.

 Тя беше за малкия Криси, който се роди точно преди една година. Боже, как лети времето!

Последната есенна торта беше за Василена, която вече е първокласничка, но все пак си харесва филмчето "Цар Лъв" и често си го гледа. Няма да крия, темата отначало ме затрудни. Нещо не можех да си представя как ще направя лъвчето. Резултатът от първия опит беше нещо по-скоро като котка. Според моите деца беше тигър. Както и да е - задраскахме и почнахме отначало. Вторият опит беше по-успешен, но от мен да знаете - лъв се прави по-трудно от мечка и прасе.

След лъва нещата вече тръгнаха по-лесно. Последваха Тимон и Пумба, разни треволяци и буболечки и тортичката беше готова. Всички гости я оцениха, а рожденичката беше много щастлива.

Та така завършва цикълът "есенни торти". Вече мирише на зима и Коледа се задава зад ъгъла, така че скоро започвам да пека камари с меденки. А пък кой знае, може и някоя торта със снежни човеци да врътна.