Ароматът на прясно изпечен сладкиш е нещото, което веднага ме връща в детството. В дните, когато като малко момиченце се въртях около баба ми Сийка, в нейната прекрасна къща от началото на миналия век. За мен тази къща, пълна с най-различни красиви и фини предмети, беше олицетворение на един интересен, загадъчен и вече отминал живот. Начинът, по който баба ми се обличаше - винаги с брошка, винаги с грим, дори когато си беше вкъщи, начинът по който правеше всяко едно нещо - от край до край, с изящество, сякаш знае някаква тайна, с която всичко става перфектно - това са нещата към които винаги - съзнателно ли не - се стремя. Но именно лекотата, с която баба ми сътворяваше безброй сладкиши, бонбони, сладки, баклави, кадаиф и какво ли още не, ме очароваше най-много. Днес повтарям някои от рецептите й, в отчаян опит да задържа спомена за по-дълго..... Когато баба ми почина реших, че сладкарството ще бъде моят начин да я почета. Едва ли ще постигна финеса на нейните сладкиши, но поне ще се опитам.