Торти за специални поводи

Ще кажете - тортите винаги са за специални поводи. Така е, но има някои, които са по-специални. Събития, които се случват веднъж, най-много два пъти в живота на човека, или такива, които определят житейския му път. За такива поводи наистина си струва да направиш специална торта. 

Първата, която искам да ви представя, е за дипломирането на едно момиче, което учеше в Германия и заминаваше от там за Нова Зеландия, а пътем щеше да отпразнува рождения си ден при семейството си в България. Общо взето това беше информацията, която получих от майката и трябваше да обединя всичкото това в една торта. Жената каза, че ми се доверява напълно за вкуса, а тези, които ме познават знаят какво избирам в такива случаи - шоколад и само шоколад! Това - лесно. Обаче с дизайна доста се поизпотих. Минах през варианти карта на света, български мотиви, островни пейзажи.... нито един не ми допадна особено. Затова заложих на сигурно - дипломирането. Тъй като момичето беше завършило западен университет, тортата щеше да е във формата на типичната за такива поводи шапка. Основата беше самата торта, а за горната част изпекох тънък блат в квадратна форма. Всичко това обилно залях с тонове шоколадов ганаш. Вярно, че по едно време горната част се опита да клюмне, но аз бързо взех мерки и укрепих цялата сложна конструкция с дървени шишчета.

Следващият важен повод в живота на човека обикновено е сватбата, ако спазваме установената хронология. Но тъй като вече писах за сватбата на Мими и Добрин, ще минем направо към крайъгълен камък 3 - новият дом. За събитието, майката на Добрин - Руми ми поръча торта "Дядовата ръкавичка". Идеята й беше тя да носи посланието за дом, пълен с приятели, деца и радост. Това страшно ми хареса и с голямо желание се захванах за работа. До сега не бях правила торта в нетрадиционна форма и се притеснявах дали ще успея да я изрежа така, че да прилича на ръкавица. Първо направих правоъгълна торта от леки, пухкави пандишпанови блатове (по нова рецепта), слепени с йогурт крем и сладки, сочни праскови. Оставих я да си поеме дъх в хладилника, и когато стегна добре изрязах от нея ръкавичката. Новодомката Мими се обади да ми благодари и да ми каже, че това е най-вкусната торта, която е яла. Е, това направо ме разтопи! Пожелавам им много щастие в новия дом и скоро да стигнат до стъпка 4 :)!

А именно - бебе. Следващата торта беше за новия племенник на моята приятелка Гери. Тя ми нахвърля няколко идеи, но остави дизайна на мен. Много обичам, когато хората ми се доверяват - тогава мога да разгърна фантазията си и да включа любими мои елементи. Така например за тази торта направих мече, а не бебе, защото бебетата не винаги ми се получават сладки, пък и до сега не бях правила захарно мече. Стана много сладичко. Реших тортата да е бяла, за да избягам от баналното синьо за момче, макар че то все пак присъстваше в някои елементи. По същата причина добавих и няколко маргаритки. Мисля, че се получи сладка и весела бебешка тортичка.

И накрая - юбилей. Доста голям и отговорен проект. Първата юбилейна торта направих за майка ми - доста отговорна задача. Аз безкрайно я обичам и й се възхищавам, за мен тя е пример за борбен, успешен и уважаван човек. Ще спомена само, че месец преди рождения си ден тя си счупи лошо крака, но това не й попречи да ни качи на кораб и да прекараме най-веселия и забавен юбилей. Партито беше на пиратски кораб - следователно и тортата трябваше да бъде пиратска. Отне ми няколко седмици да изработя елементите. Най-дълго време отделих на пиратската карта, която показваше най-важните моменти в богатата биография на майка ми. Тортата беше фурор, но така става, когато правиш нещо от сърце.

Следващата юбилейна торта беше за един господин, преминал през какви ли не професии - радист, подводничар, служител на летището, за да увенчае всичко това с построяването на къща, където сега с радост събира всичките си приятели. Исках и тортата да дава точно тази идея. Понеже аз съм домошар, най-голямо внимание отделих на къщичката и на чичо Петьо, седнал отпред в типична за него поза. На долния етаж изтипосах - според способностите си- моментите от професионалния път на рожденика. Както разбрах, произведението е било високо оценено и изядено до трошичка!

И накрая искам да ви покажа няколко снимки „зад кулисите“. Ето какво се случва с празните купи от кремове и теста :)

Излишно е да казвам, че когато правя торта съм заобиколена от нетърпеливи дечица, готови да оползотворят всяка капчица шоколад. А това е моята племенница Ели, която сигурно завинаги ще свързва думата “леля“ с торти и е голям мой почитател!