Коледа завинаги

Вече е февруари, а у нас още стои коледната елха. Много обичам Коледа. Тя ме свързва с детството - спомените за нетърпението, с което очаквах Бъдни вечер и подаръците, а трябваше да спя следобед. Как да спя? Само броях минутите и часовете, оставащи до празника. Сега виждам това нетърпение в моите деца. Помня го много добре и никога не ги карам да спят в следобеда преди Бъдни вечер. Помня уханието на немските коледни сладки, които по неведоми пътища стигаха до социалистическото ми детство. Помня как всички се събирахме, облечени с най-красивите си дрехи и най-широките усмивки. Уж сме само роднини, но се усеща и някаква официална тържественост. Баба ми казва молитвата "Отче наш" и всички пожелаваме нещо хубаво за себе си и останалите.... 

Сега много от тези усещания са поизбледнели, но всяка Коледа ги изваждам от миналото, изтупвам ги от праха и ги лъсвам грижливо. Може би затова не мога да прибера играчките в кутиите и да пъхна елхата под леглото. 

Тази година всичко започна с изпичането на десетина тави коледни сладки. Вече стана традиция да подарявам ръчно изрисувани къщички на близките си хора. Не мога да измисля нещо по-лично за подарък. Докато ги рисувам, в главата ми се къдрят и носят хубави и леки мисли и сигурно с боята и четката успявам да запечатам част от тях в меденките.

Получи се цяло весело и шарено коледно село.

Жителите му бяха весели снежни човеци с горещи сърца. Толкова горещи, че чак разтапяха снежната им гръд.

Направих и поредния си - този път успешен - експеримент с френски макарони. Успешен, успешен - получиха се десетина макарона с нормална форма. Но пък вкусът - Париж в една хапка! Бадемовата черупка, съчетана с ганаш от бял шоколад и малиново сладко, беше като тежък и сладък френски парфюм, като мека кожена яка от бяла лисица, като елегантни обувки на висок ток.

 По-веселата част от коледните ми творения включваше две детски торти. Първата беше за партито, което организирахме за децата на работа. Отвътре беше като щолен - сигурно имаше над килограм сушени плодове и ядки, ароматна и мека.

А другата беше за една малка госпожица, която за съжаление е алергична, та не могла да я опита. Но се надявам поне да се е радвала да я гледа!

Така отмина и тази Коледа. Без сняг, но с много глазура по устните и сърца, пълни с надежда за по-добра година.