Slavy's Cakery

понеделник, 1 септември 2014 г.

Кино за ушите......и душата


Ако нещо може да промени настроението ми като с магическа пръчица, това е музиката. Има мелодии, за които съм сигурна, че са свръхестествени. С някаква необяснима сила те проникват право в душата ми, директно, без предупреждение, без подготовка, и я превземат. Раздвижват най-тънките струни и я карат да пее, дори преди миг да е ридала. Ушите са пряко свързани с душата. Мисля, че дори пътят от ушите до душата е по-кратък от този, тръгващ от очите. Затова музиката е всепризната магия и затова думите на нежност са толкова важни. Те проникват право в сърцето, и ако са правилните, остават там, загнездват се и пускат дълбоки корени.   Обичам всичко да има логично обяснение и винаги го търся. Но при свръхестествените мелодии не го намирам. Какво им дава такава сила? Въздействат като наркотик - понякога с дни и седмици имам нужда да слушам тази мелодия непрекъснато, да поемам дневната си доза, като всеки път отново и отново се убеждавам в гениалността й. Това може да звучи като натрапчиво чувство, но всъщност е много приятно. По вените се разлива една сладост, която само хубавата музика или шоколадовата торта могат да дадат.

Преди няколко дни изпитах тази сладост на концерта на Васко Василев. Излишно е да описвам атмосферата в летния театър по залез - тъмнеещите бръшляни, вечерния хлад, прехвърчащите прилепчета, далечния шум на живота, случващ се някъде там.... Всичко това подсили усещанията - точно както кафето усилва вкуса и аромата на шоколада. Няма смисъл и да говоря за това, че Васко е гениален музикант. Може би този откъс малко ще подскаже какво имам предвид.




Васко излезе на сцената с подскоци, облечен целият в черно и със сини тиранти - приличаше на момченце. Енергията на малката му фигура бързо обхвана цялата сцена, публиката, а мисля и че струеше като лъч светлина нагоре в небето. На този концерт най-после разбрах какво означава медитацията - издигнах се над всичко и душата ми се освободи и запя. Старата цигулка му се подчиняваше и свиреше както филмови класики, така и популярни парчета и класически произведения. Слушах го и си мислех - във всичко ли влага такава енергия? 



След концерта и след три биса, Васко излезе навън и раздава автографи близо час. На всекиго се усмихна, размени дума, снима се с феновете.


Не са много българските ГОЛЕМИ звезди, които се държат така човечно. А Васко е ГОЛЯМ. Щастлива съм, че бях под въздействието на неговия талант, че попях и потанцувах и че се сборих със стотиците фенове за автограф. Купих си диска му, въпреки че нямам къде да го слушам. Но дори за един диск с  такава музика си струва да си купиш плейър.





















Няма коментари:

Публикуване на коментар