Звънецът би и той порасна.
Малкото ми момченце е първокласник. Прекрачи прага не само на училището, но и на живота. Вече е човек с отговорности, с програма и с домашни, с правила и разписания. Но също така и с възможности. Възможности да расте, да лети, да избира. Знам, че е умен и че ще направи най-доброто за себе си. Радвам се за него с онази възрожденска радост на родителите, които са успявали да изпратят чедата си на школо. И все пак сърцето ми е свито. Защото малкото ми момченце вече не е само моя грижа. То е грижа на Системата. Защото и аз съм безсилна пред нея. И дори да искам да го оставя да си поспи още пет минутки сутрин, не мога. А той спеше така сладко днес - вдигнал ръчички като бебе, пухкав и розов. Моето бебе. Събудих го, а той веднага стана, изми се, облече се, дори нямаше търпение да си изяде закуската. Поиска сам да си носи раницата. Моето голямо, отговорно момче!
Вечерта преди първия учебен ден дойде както всяка вечер да се погушкаме. "Обичам те, мамо! И обичам да се гушкаме, нищо че някои смятат гушките за бебешки." Обясних му, че точно прегръдките ни дават сила и любов, че те са много важни през целия живот на човека. "Аз винаги ще те гушкам, мамо", каза той и заспа.
Върви напред, мое усмихнато, умно и мило момченце! А аз ще бъда винаги там, може би една крачка зад теб....
Най-сладкия розовобуз първокласник! :)
ОтговорИзтриванеСлави, всички текстове в блога ми харесват, но този ме трогна до сълзи! Пожелавам и на малкия, и на големия ученик неповторима учебна година, пълна с приятели, приключения, удовлетворение от наученото; може би ще се появят нови интереси, нови амбиции... кой знае, звездите може да не се окажат чак толкова далеко :). А ти ще бъдеш винаги там, в началото на всеки нов учебен ден, с приготвена закуска... и готова за гушкане всяка вечер, след като домашните са вече написани и буквара си отпочива заслужено в чантата. :)
Благодаря, Ели, и аз си поплаках докато писах. Но това са хубави емоции, които и ти един ден ще изпиташ.
Изтриване