Бабите са едни много специални хора. Те готвят най-вкусно, прегръщат най-топло и винаги те защитават, ако нещо си загазил. Един човек някога ми беше казал, че внуците се обичат повече от децата, защото с тях нямаш грижи, а само им се радваш. Може би е така. Още не знам. Знам, обаче, че баба Ина е най-голямата ми фенка, каквото и да правя. Живяла съм при нея през първите 7 години от живота си, които били най-важни за човека. Тя ме е гледала, разхождала, чела ми е книжки (които и до днес са ми любими), правила ми е най-вкусните палачинки с вишнево сладко. Когато бяхме малки с брат ми и братовчедка ми прекарвахме целите ваканции в къщата в село Староселец с баба и дядо. Ако някой ден мога да върна времето назад, мисля че бих превъртяла календара точно до някоя от тези ваканции...
Баба Ина всъщност се казва Княгиня и е македонка. Дощла е във Варна от Сандански като девойка, за да учи акушерство. Нейният дядо е бил четник на Яне Сандански. Животът й никога не е бил лек, винаги е трябвало да се лишава от нещо и днес не разбира защо са ни необходими толкова много дрехи и обувки, или защо държим да й носим подаръци, когато има празник. Затова аз реших, че вместо подарък, ще й направя една специална торта. Нямах време да я украся богато, но баба много я хареса и дълго се диви на морковчетата, които били "като истински".
Ще ви се стори странно, но направих торта с моркови. Тя съвсем не се оказа гадна, както във вица със зайчето, дето всеки ден проверявало в сладкарницата имат ли торта от моркови. Рецептата не е моя, а от Sunshine's Kitchen. Вкусът е страхотен, на домашна торта, много ароматна и сочна. Според мен е идеалната торта за баба - уж обикновена, а отвътре пълна със съкровища и топлина. Да си ми жива и здрава, бабо! Обичам те!
Баба с всичките правнуци
Няма коментари:
Публикуване на коментар