Да, Гошко, голямото ми момче, порастна. Вече е на 11 години. Къде отиде това време?
Толкова ясно си спомням първия път, когато го видях. Беше едно малко розово вързопче, току-що го бяха нахранили и си примляскваше доволно. Е, казвам ви, от този момент ми влезе под кожата! Сладък, спокоен и добричък, това е моят голям син. А вече се превръща и в един разумен човек с отговорности и интереси. Вярно, че понякога трябва с баща му да го побутваме, но ще се научи.
От половин година Гого тренира лека атлетика и пожела тортата му да бъде във формата на стадион. Сам си избра и вкуса - шоколад, ягоди и банани. Добавихме и една купа, за да бъде винаги пръв във всичко.
Тази торта отиде на детското парти, което не беше вкъщи ( поради горчивия опит от миналата година). За другите гости направих от любимите си хипершоколадови торти, пак с ягоди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар