Торти за Руми

Руми е много добра приятелка на родителите ми и ценител на моето изкуство. Първата торта, която направих за нея, беше за рождения ден на мъжа й. Инструкциите бяха лаконични: "Торта за 10 души, да е вкусна." Добре, ама нали трябва и да се хареса на рожденика. Разпитах майка и татко какво обича той, какво прави (освен че е лекар). Оказа се, че обича да кара колело в парка. Колело........ парк......... есен......... . И изведнъж в съзнанието ми изплува точната визия на тортата. Даже си я нарисувах, да не я забравя. Това не винаги ми се получава, но пък когато стане, резултатът винаги е добър. Някои го наричат вдъхновение. 

Скоро след това на Руми й се роди втори внук. Обади ми се, както обикновено забързана в изпълнението на поне хиляда задачи. Нямахме възможност много да уточняваме детайлите, така че се наложи да измисля три бебешки торти.






и .

Ако се съди по броя на тортите, внукът трябва да е много сладък. Така твърди и бабата, но тя е пристрастна :))).

Скоро имах възможността да направя торта и на самата Руми. Тя празнува юбилей и, както обикновено сама организира всичко. Даже дойде лично да си вземе тортата. Исках да й направя подобаваща за такъв невероятен човек торта. Да е нещо по- и нещо най-. Нямаше как да е на по-малко от два етажа, а и реших да ги направя различни, да има от всичко. Долният етаж беше вече любимата ми морковена торта, а горният - маслена с ягодов мус. Украсата пак ми изплува в съзнанието от самосебе си. Макар че отначало не ми се струваше много подходяща за стабилна и практична дама като Руми, реших - какво пък, нека да е нещо неочаквано и различно.

Пролетна сватба

Всяко малко момиченце си мечтае едни ден да стане булка. Някои даже искат това да работят. Много по-късно разбират, че да си омъжена наистина е работа...... Та и аз така - винаги съм си мечтала за сватба през пролетта, която е любимият ми сезон, букетът ми да е от момини сълзи - любимите ми цветя и да бъда много щастлива с любимия си мъж. По стечение на обстоятелствата за мен се сбъдна само последното, което пък е най-важното. Но аз все пак си останах с мечтата за пролетна сватба. Затова много се зарадвах, когато Мими ми съобщи че ще се жени през април и иска да й направя сватбената торта. От друга страна малко се уплаших, защото не бях правила толкова голяма торта преди - гостите щяха да бъдат 130 души! След известно умуване и проучване решихме да направим една по-голяма торта и още няколко допълнителни. Това добре. Но като почнахме да избираме дизайна - леле-мале! Имаше един период, в който Мими ми пращаше всеки ден нови снимки на торти. Започнахме от кафява торта с прасковено и стигнахме до .... ще видите по-късно.

Въпросът с вкуса решихме по-бързо - просто направих няколко пробни малки тортички и комисията, която включваше младоженеца, булката и нейните майка и сестра, реши да бъде шоколадова торта с портокалов крем. Получи се много добър баланс между наситено шоколадовите блатове и кремът от заквасена сметана и портокалови парченца.

Дойде най-трудната част - да изчисля правилно пропорциите по рецептата, с която разполагах. Не мога да ви опиша какви мъки ми костваше това, като се има предвид, че математиката определено не е от силните ми страни. Тук на помощ дойде моят мъж, който за щастие разбира от изчисления. Оказа се, че трябва да изпека блатове за 7 торти. Отне ми 1 ден,           но пък къщата ухаеше невероятно!

На другия ден се захванах с най-приятната работа - декорирането. Моите младоженци накрая избраха цъфнали пролетни клончета. Не знам колко цветчета направих за 5-те торти, но може би бяха към 200. Лепих ги до последния момент и даже се притесних, че няма да ми остане време да направя снимки. Няма да повярвате, но накрая усещах аромата на цъфнал бадем. Сериозно!

Ето я и сватбената торта, която освен че е тематично свързана със сезона, носи и послание към младото семейство. Сватбата да е само началото на тяхната красива и нежна любов, която по-късно да даде и плод!

А това са всичките 5 торти, които съхранявах в 2 хладилника, а горкият брат на младоженеца трябваше да пренесе 3 етажа и да събере някак в колата си. :))))

Честит рожден ден, Гошко!

Да, Гошко, голямото ми момче, порастна. Вече е на 11 години. Къде отиде това време?

Толкова ясно си спомням първия път, когато го видях. Беше едно малко розово вързопче, току-що го бяха нахранили и си примляскваше доволно. Е, казвам ви, от този момент ми влезе под кожата! Сладък, спокоен и добричък, това е моят голям син. А вече се превръща и в един разумен човек с отговорности и интереси. Вярно, че понякога трябва с баща му да го побутваме, но ще се научи.

От половин година Гого тренира лека атлетика и пожела тортата му да бъде във формата на стадион. Сам си избра и вкуса - шоколад, ягоди и банани. Добавихме и една купа, за да бъде винаги пръв във всичко.

Тази торта отиде на детското парти, което не беше вкъщи ( поради горчивия опит от миналата година). За другите гости направих от любимите си хипершоколадови торти, пак с ягоди.

Торта за баба

Бабите са едни много специални хора. Те готвят най-вкусно, прегръщат най-топло и винаги те защитават, ако нещо си загазил.  Един човек някога ми беше казал, че внуците се обичат повече от децата, защото с тях нямаш грижи, а само им се радваш. Може би е така. Още не знам. Знам, обаче, че баба Ина е най-голямата ми фенка, каквото и да правя. Живяла съм при нея през първите 7 години от живота си, които били най-важни за човека.  Тя ме е гледала, разхождала, чела ми е книжки (които и до днес са ми любими), правила ми е най-вкусните палачинки с вишнево сладко. Когато бяхме малки с брат ми и братовчедка ми прекарвахме целите ваканции в къщата в село Староселец с баба и дядо. Ако някой ден мога да върна времето назад, мисля че бих превъртяла календара точно до някоя от тези ваканции...
Баба Ина всъщност се казва Княгиня и е македонка. Дощла е  във Варна от Сандански като девойка, за да учи акушерство. Нейният дядо е бил четник на Яне Сандански. Животът й никога не е бил лек, винаги е трябвало да се лишава от нещо и днес не разбира защо са ни необходими толкова много дрехи и обувки, или защо държим да й носим подаръци, когато има празник. Затова аз реших, че вместо подарък, ще й направя една специална торта. Нямах време да я украся богато, но баба много я хареса и дълго се диви на морковчетата, които били "като истински".

  Ще ви се стори странно, но направих торта с моркови. Тя съвсем не се оказа гадна, както във вица със зайчето, дето всеки ден проверявало в сладкарницата имат ли торта от моркови. Рецептата не е моя, а от Sunshine's Kitchen. Вкусът е страхотен, на домашна торта, много ароматна и сочна. Според мен е идеалната торта за баба - уж обикновена, а отвътре пълна със съкровища и топлина. Да си ми жива и здрава, бабо! Обичам те!

                          Баба с всичките правнуци       

Винтидж кексчета

Бившите ми колеги от телевизията Роди и Дарина започнаха нов проект, наречен Vintage House http://www.facebook.com/esta.vision.studio. Накратко - съчетават фотостудио и магазин за винтидж дрехи и ги помещават в чудесна стара варненска къща. Аз винаги съм си падала по винтидж стила, което си личи и от оформлениета на блога ми. В деня, когато Дари ми се обади да ми възложи поръчка, току-що бях получила нови формички с пролетни мотиви. Кажете сега - това не е ли съвпадение? Дарина искаше 70 кексчета за откриването на Vintage House. Казах й - Готово, Дари! - и запретнах ръкави. Два дни майсторих цветчета, листенца и птиченца, с които на накича кексчетата. Изчислих, че ми трябват около 210 отдели парченца. Ето ги:

 А ето ги и готовите кексчета - пролетни и весели. Гостите на откриването доста ги одобриха :).

 
Пожелавам на Дари и Роди успех, да им върви по вода и да имат много клиенти!

Формула 1

Гери беше решила да изненада мъжа си с парти по случай рождения му ден. За целта всички нейни приятели, включително и аз, трябваше да участват. Моята роля беше, естествено, да направя торта, подходяща за върл фен на Формула 1, който също се занимава и с фотография. Пак задача с две неизвестни! Как да свържа формулата и фотографията? Може да ви е смешно, обаче с Гери направихме оперативка, на която обсъдихме всички възможни варианти. Накрая остана аз да избера, защото Гери "не искала да ме затруднява". Абе, каква ти трудност, за мен това е забавление, примесено с предизвикателство. Започнах с фотографа, който много не прилича на рожденика, ама стана симпатичен. И то от първия път.

 

Я как удобно се е излегнал на полянката и чака да снима победителя (който, според инструкциите на Гери трябваше да бъде от Макларън и никой друг!). Реших, че тъй като действието се развива в Монако, вкусът трябва да е екзотичен и се спрях на кокосови блатове с масло и бял шоколад и сметанов мус с карамелизирани праскови и розмарин. А!?

После нещата взеха естествения си ход и едно по едно се наредиха. Когато Гери видя тортата ахка и въздиша около пет минути, което за мен беше голямо признание. Надявам се и рожденикът да е бил доволен.

Ангелска маймуна

Да, и аз се учудих доста, когато моята приятелка Дейна ми каза, че иска тортата за първия рожден ден на сина й да е с "ангелска маймуна". После разбрах. Тъй като в същия ден щяха да кръщават малкия Джуд, тортата трябваше да съчетава двата повода. А маймунка - защото сладурчето много обичало банани и майка му го наричала "моята маймунка". Та, Дейна искаше бяла торта с ягоди, банани и сметана, като тези, които тя имала като дете. Украсата трябваше да бъде маймунка с ореол и ангелски крила. Известно време се чудехме дали да има кръст върху тортата, но се отказахме.
Когато правя торти по такива сложни или противоречиви теми ми трябва малко време, докато дизайнът ми се избистри. Мислих няколко дни как да направя така, че тортата да не е стряскаща. Чукнах и в интернет, но там нямаше изоблие на ангелски маймуни. Реших да започна от маймуната, пък да видим.... Не бях правила маймуни до сега, но се получи. Боднах й ореола, който захаросах, за да блести. Направих и няколко бананчета, за да стане по-закачливо и бебокът да си хареса тортичката.

Пропуснах да кажа, че отвътре тортата беше от леко сиропирани бели пандишпанови блатове и мус с ягоди и банани. От същите продукти направих малък сладкиш за моите момчета вкъщи и те много го одобриха. Резултатът го виждате. Аз мисля, че се получи една нежна и весела торта.