Багерче за моето момче

Ето че дойде средата на юни - един от най-любимите ми периоди в годината. Липите цъфтят и ухаят омайващо, събуждайки мили спомени за едно момиченце с две плитки и рокличка на цветя..... , но това е друга тема. 15 юни - денят, в който започва лятната ваканция е и денят, в който се е родил моят любим. И това ако не е знак! Не искам да го възхвалявам патетично, но той е най-милият, грижовен и любящ съпруг. Много исках да го зарадвам за рождения ден и трябваше да измисля нещо, с което да го накарам да се усмихне. Имах точните съставки за една приятна изненада - щях да му направя торта, на тема "Малкия Никола" - любима наша детска книжка. Преди много години, още докато бяхме гаджета, му бях подарила една от книжките за Никола, с пожелание да пази детето в себе си. И днес понякога виждам това дете в закачливото пламъче в очите му... Исках тортата да е в стила на илюстрациите на книжката. 

Това можеше да стане само ако рисувам директно върху тортата, което си е доста рисковано. Объркаш ли нещо - няма връщане назад! Затова направих няколко репетиции върху хартия, прекръстих се и - започнах. 

 Е, не съм Жан-Жак Сампе, но мисля, че се получи добре. Пък и рожденикът си хареса тортата и се забавлява много да разглежда рисунките.

Отвътре произведението беше вита торта тирамису, с маскарпоне, кафе и страхотно какао, подарък от снаха ми, която е ценител на хубавата храна.

А сега идва ред и на багерчето. Тъй като Тони работи във фирма, която продава строителна техника, пожела да му направя за офиса една торта с багер. Да си призная, машините не са моята стихия - дайте ми на мен цветя, животни, шаренийки, ама багер..... но, нямаше как да му откажа. Реших да направя една от моите хипер шоколадови торти, та дори багерът да не се получи, да замажем очите с вкус. Той пък взе, че стана! На снимка даже прилича на истински. 

Моят мъж каза, че това бил най-тортеният му рожден ден. Защото беше поръчал една торта, а получи 3. Освен моята изненада с Малкия Никола, и неговите колеги решили да му купят една торта за подарък. Според мен това означава, че го чака една много сладка и успешна година.

Романтика в цифри

Нали помните Руми? Миналия месец тя ожени сина си и, естествено, възложиха ми да направя сватбената торта. Беше малко притеснено, защото седмица преди сватбата с булката още уточнявахме детайлите. Тя нямаше точна представа как иска да изглежда тортата, та работих малко по свое усмотрение. Ето го резултатът:

Да не си помислите, че това е торта за 150 души? Не, по -малка е и да, гостите бяха 150. Оказа се, че и булката в първия момент била притеснена, че тортата е малка. Но правенето на торти си е инженерна работа, както открих сама. Има си изисквания, които трябва да се спазват, за да не се килне или разпадне тортата. Трябва "арматура" и да не се разводнява много "хоросанът". Да не говорим колко изчисления трябваше да направя за количеството на необходимите продукти аз, която мразя математиката. Така или иначе, на втори поглед Мими вече се влюбила в тортата и на другия ден ми се обади, да ми каже, че е била шедьовър. Всичко минало от добре по-добре, за което сигурно е допринесъл и излелият се дъжд. 

Но искам да разкажа повече за процеса на правене на една торта и количеството на вложените материали. Както се вижда, за да почерпим 150-те гости бяха необходими една триетажна торта и още 6 големи торти, имаше и една мъничка и кокетна тортичка за кумата.

За целта изпекох 10 блата, в които вложих 8 кг брашно, още толкова захар, 2 кг масло, 10 кисели млека, 15 яйца, 4 кг ягоди, 5 заквасени сметани, 2 кг пудра захар и над 5 кг захарно тесто за декорация. Значи на горната снимка има близо 40 килограма продукти. 

Блатовете бърках и пекох нон-стоп от 8.30 сутринта до 19.30 вечерта. Добре, че денят беше хладен и дъждовен! Съжалявам, че нямам снимка на хладилника си, който беше изпразнен от продуктите и след това запълнен до дупка с торти. Четири рафта, по две на всеки рафт!

Не съм броила елементите на украсата, но на тях съм посветила по груби сметки 2-3 дни. Всички тези цифри, обаче, не могат да измерят радостта и удовлетворението, които изпитвах при изваждането на всеки топъл и ухаещ блат от фурната, при завършването на всяка розичка и при кулминацията - подреждането на всичките 8 торти на масата. Знаете ли какво е сладка умора? Това е чувството след добре свършена работа.

Торти за Руми

Руми е много добра приятелка на родителите ми и ценител на моето изкуство. Първата торта, която направих за нея, беше за рождения ден на мъжа й. Инструкциите бяха лаконични: "Торта за 10 души, да е вкусна." Добре, ама нали трябва и да се хареса на рожденика. Разпитах майка и татко какво обича той, какво прави (освен че е лекар). Оказа се, че обича да кара колело в парка. Колело........ парк......... есен......... . И изведнъж в съзнанието ми изплува точната визия на тортата. Даже си я нарисувах, да не я забравя. Това не винаги ми се получава, но пък когато стане, резултатът винаги е добър. Някои го наричат вдъхновение. 

Скоро след това на Руми й се роди втори внук. Обади ми се, както обикновено забързана в изпълнението на поне хиляда задачи. Нямахме възможност много да уточняваме детайлите, така че се наложи да измисля три бебешки торти.






и .

Ако се съди по броя на тортите, внукът трябва да е много сладък. Така твърди и бабата, но тя е пристрастна :))).

Скоро имах възможността да направя торта и на самата Руми. Тя празнува юбилей и, както обикновено сама организира всичко. Даже дойде лично да си вземе тортата. Исках да й направя подобаваща за такъв невероятен човек торта. Да е нещо по- и нещо най-. Нямаше как да е на по-малко от два етажа, а и реших да ги направя различни, да има от всичко. Долният етаж беше вече любимата ми морковена торта, а горният - маслена с ягодов мус. Украсата пак ми изплува в съзнанието от самосебе си. Макар че отначало не ми се струваше много подходяща за стабилна и практична дама като Руми, реших - какво пък, нека да е нещо неочаквано и различно.

Пролетна сватба

Всяко малко момиченце си мечтае едни ден да стане булка. Някои даже искат това да работят. Много по-късно разбират, че да си омъжена наистина е работа...... Та и аз така - винаги съм си мечтала за сватба през пролетта, която е любимият ми сезон, букетът ми да е от момини сълзи - любимите ми цветя и да бъда много щастлива с любимия си мъж. По стечение на обстоятелствата за мен се сбъдна само последното, което пък е най-важното. Но аз все пак си останах с мечтата за пролетна сватба. Затова много се зарадвах, когато Мими ми съобщи че ще се жени през април и иска да й направя сватбената торта. От друга страна малко се уплаших, защото не бях правила толкова голяма торта преди - гостите щяха да бъдат 130 души! След известно умуване и проучване решихме да направим една по-голяма торта и още няколко допълнителни. Това добре. Но като почнахме да избираме дизайна - леле-мале! Имаше един период, в който Мими ми пращаше всеки ден нови снимки на торти. Започнахме от кафява торта с прасковено и стигнахме до .... ще видите по-късно.

Въпросът с вкуса решихме по-бързо - просто направих няколко пробни малки тортички и комисията, която включваше младоженеца, булката и нейните майка и сестра, реши да бъде шоколадова торта с портокалов крем. Получи се много добър баланс между наситено шоколадовите блатове и кремът от заквасена сметана и портокалови парченца.

Дойде най-трудната част - да изчисля правилно пропорциите по рецептата, с която разполагах. Не мога да ви опиша какви мъки ми костваше това, като се има предвид, че математиката определено не е от силните ми страни. Тук на помощ дойде моят мъж, който за щастие разбира от изчисления. Оказа се, че трябва да изпека блатове за 7 торти. Отне ми 1 ден,           но пък къщата ухаеше невероятно!

На другия ден се захванах с най-приятната работа - декорирането. Моите младоженци накрая избраха цъфнали пролетни клончета. Не знам колко цветчета направих за 5-те торти, но може би бяха към 200. Лепих ги до последния момент и даже се притесних, че няма да ми остане време да направя снимки. Няма да повярвате, но накрая усещах аромата на цъфнал бадем. Сериозно!

Ето я и сватбената торта, която освен че е тематично свързана със сезона, носи и послание към младото семейство. Сватбата да е само началото на тяхната красива и нежна любов, която по-късно да даде и плод!

А това са всичките 5 торти, които съхранявах в 2 хладилника, а горкият брат на младоженеца трябваше да пренесе 3 етажа и да събере някак в колата си. :))))

Честит рожден ден, Гошко!

Да, Гошко, голямото ми момче, порастна. Вече е на 11 години. Къде отиде това време?

Толкова ясно си спомням първия път, когато го видях. Беше едно малко розово вързопче, току-що го бяха нахранили и си примляскваше доволно. Е, казвам ви, от този момент ми влезе под кожата! Сладък, спокоен и добричък, това е моят голям син. А вече се превръща и в един разумен човек с отговорности и интереси. Вярно, че понякога трябва с баща му да го побутваме, но ще се научи.

От половин година Гого тренира лека атлетика и пожела тортата му да бъде във формата на стадион. Сам си избра и вкуса - шоколад, ягоди и банани. Добавихме и една купа, за да бъде винаги пръв във всичко.

Тази торта отиде на детското парти, което не беше вкъщи ( поради горчивия опит от миналата година). За другите гости направих от любимите си хипершоколадови торти, пак с ягоди.

Торта за баба

Бабите са едни много специални хора. Те готвят най-вкусно, прегръщат най-топло и винаги те защитават, ако нещо си загазил.  Един човек някога ми беше казал, че внуците се обичат повече от децата, защото с тях нямаш грижи, а само им се радваш. Може би е така. Още не знам. Знам, обаче, че баба Ина е най-голямата ми фенка, каквото и да правя. Живяла съм при нея през първите 7 години от живота си, които били най-важни за човека.  Тя ме е гледала, разхождала, чела ми е книжки (които и до днес са ми любими), правила ми е най-вкусните палачинки с вишнево сладко. Когато бяхме малки с брат ми и братовчедка ми прекарвахме целите ваканции в къщата в село Староселец с баба и дядо. Ако някой ден мога да върна времето назад, мисля че бих превъртяла календара точно до някоя от тези ваканции...
Баба Ина всъщност се казва Княгиня и е македонка. Дощла е  във Варна от Сандански като девойка, за да учи акушерство. Нейният дядо е бил четник на Яне Сандански. Животът й никога не е бил лек, винаги е трябвало да се лишава от нещо и днес не разбира защо са ни необходими толкова много дрехи и обувки, или защо държим да й носим подаръци, когато има празник. Затова аз реших, че вместо подарък, ще й направя една специална торта. Нямах време да я украся богато, но баба много я хареса и дълго се диви на морковчетата, които били "като истински".

  Ще ви се стори странно, но направих торта с моркови. Тя съвсем не се оказа гадна, както във вица със зайчето, дето всеки ден проверявало в сладкарницата имат ли торта от моркови. Рецептата не е моя, а от Sunshine's Kitchen. Вкусът е страхотен, на домашна торта, много ароматна и сочна. Според мен е идеалната торта за баба - уж обикновена, а отвътре пълна със съкровища и топлина. Да си ми жива и здрава, бабо! Обичам те!

                          Баба с всичките правнуци       

Винтидж кексчета

Бившите ми колеги от телевизията Роди и Дарина започнаха нов проект, наречен Vintage House http://www.facebook.com/esta.vision.studio. Накратко - съчетават фотостудио и магазин за винтидж дрехи и ги помещават в чудесна стара варненска къща. Аз винаги съм си падала по винтидж стила, което си личи и от оформлениета на блога ми. В деня, когато Дари ми се обади да ми възложи поръчка, току-що бях получила нови формички с пролетни мотиви. Кажете сега - това не е ли съвпадение? Дарина искаше 70 кексчета за откриването на Vintage House. Казах й - Готово, Дари! - и запретнах ръкави. Два дни майсторих цветчета, листенца и птиченца, с които на накича кексчетата. Изчислих, че ми трябват около 210 отдели парченца. Ето ги:

 А ето ги и готовите кексчета - пролетни и весели. Гостите на откриването доста ги одобриха :).

 
Пожелавам на Дари и Роди успех, да им върви по вода и да имат много клиенти!