Торти за специални поводи

Ще кажете - тортите винаги са за специални поводи. Така е, но има някои, които са по-специални. Събития, които се случват веднъж, най-много два пъти в живота на човека, или такива, които определят житейския му път. За такива поводи наистина си струва да направиш специална торта. 

Първата, която искам да ви представя, е за дипломирането на едно момиче, което учеше в Германия и заминаваше от там за Нова Зеландия, а пътем щеше да отпразнува рождения си ден при семейството си в България. Общо взето това беше информацията, която получих от майката и трябваше да обединя всичкото това в една торта. Жената каза, че ми се доверява напълно за вкуса, а тези, които ме познават знаят какво избирам в такива случаи - шоколад и само шоколад! Това - лесно. Обаче с дизайна доста се поизпотих. Минах през варианти карта на света, български мотиви, островни пейзажи.... нито един не ми допадна особено. Затова заложих на сигурно - дипломирането. Тъй като момичето беше завършило западен университет, тортата щеше да е във формата на типичната за такива поводи шапка. Основата беше самата торта, а за горната част изпекох тънък блат в квадратна форма. Всичко това обилно залях с тонове шоколадов ганаш. Вярно, че по едно време горната част се опита да клюмне, но аз бързо взех мерки и укрепих цялата сложна конструкция с дървени шишчета.

Следващият важен повод в живота на човека обикновено е сватбата, ако спазваме установената хронология. Но тъй като вече писах за сватбата на Мими и Добрин, ще минем направо към крайъгълен камък 3 - новият дом. За събитието, майката на Добрин - Руми ми поръча торта "Дядовата ръкавичка". Идеята й беше тя да носи посланието за дом, пълен с приятели, деца и радост. Това страшно ми хареса и с голямо желание се захванах за работа. До сега не бях правила торта в нетрадиционна форма и се притеснявах дали ще успея да я изрежа така, че да прилича на ръкавица. Първо направих правоъгълна торта от леки, пухкави пандишпанови блатове (по нова рецепта), слепени с йогурт крем и сладки, сочни праскови. Оставих я да си поеме дъх в хладилника, и когато стегна добре изрязах от нея ръкавичката. Новодомката Мими се обади да ми благодари и да ми каже, че това е най-вкусната торта, която е яла. Е, това направо ме разтопи! Пожелавам им много щастие в новия дом и скоро да стигнат до стъпка 4 :)!

А именно - бебе. Следващата торта беше за новия племенник на моята приятелка Гери. Тя ми нахвърля няколко идеи, но остави дизайна на мен. Много обичам, когато хората ми се доверяват - тогава мога да разгърна фантазията си и да включа любими мои елементи. Така например за тази торта направих мече, а не бебе, защото бебетата не винаги ми се получават сладки, пък и до сега не бях правила захарно мече. Стана много сладичко. Реших тортата да е бяла, за да избягам от баналното синьо за момче, макар че то все пак присъстваше в някои елементи. По същата причина добавих и няколко маргаритки. Мисля, че се получи сладка и весела бебешка тортичка.

И накрая - юбилей. Доста голям и отговорен проект. Първата юбилейна торта направих за майка ми - доста отговорна задача. Аз безкрайно я обичам и й се възхищавам, за мен тя е пример за борбен, успешен и уважаван човек. Ще спомена само, че месец преди рождения си ден тя си счупи лошо крака, но това не й попречи да ни качи на кораб и да прекараме най-веселия и забавен юбилей. Партито беше на пиратски кораб - следователно и тортата трябваше да бъде пиратска. Отне ми няколко седмици да изработя елементите. Най-дълго време отделих на пиратската карта, която показваше най-важните моменти в богатата биография на майка ми. Тортата беше фурор, но така става, когато правиш нещо от сърце.

Следващата юбилейна торта беше за един господин, преминал през какви ли не професии - радист, подводничар, служител на летището, за да увенчае всичко това с построяването на къща, където сега с радост събира всичките си приятели. Исках и тортата да дава точно тази идея. Понеже аз съм домошар, най-голямо внимание отделих на къщичката и на чичо Петьо, седнал отпред в типична за него поза. На долния етаж изтипосах - според способностите си- моментите от професионалния път на рожденика. Както разбрах, произведението е било високо оценено и изядено до трошичка!

И накрая искам да ви покажа няколко снимки „зад кулисите“. Ето какво се случва с празните купи от кремове и теста :)

Излишно е да казвам, че когато правя торта съм заобиколена от нетърпеливи дечица, готови да оползотворят всяка капчица шоколад. А това е моята племенница Ели, която сигурно завинаги ще свързва думата “леля“ с торти и е голям мой почитател!

Кексчета за всички

Кой не обича кексчета? Малки, пухкави, с крем или с глазура, те предлагат безброй възможности за декорация и се вписват чудесно във всякакви празненства. През това лято правих доста.

Първата партида бяха специални весели кексчета за едни сладки първокласници, по случай края на учебната година. С една от майките, която е моя много добра приятелка, доста се чудихме какво би ги зарадвало. То с днешните деца човек в чудо се вижда - всичко имат и нищо не им е интересно за повече от 2 минути. Тук говоря от горчив опит на майка на две момчета. Та така, след дълги обсъждания, Ива ми прехвърли топката. Отначало мислех да направя азбучни кексчета - все пак бяха за ученици. Но после си дадох сметка, че едва ли ще изпаднат във възторг от нещо с букви, пък било то и десерт. Та така се стигна до ей-този вариант:

Животинките изработих от хрупкави маслени бисквитки, покрих ги със захарно тесто и ги нарисувах. За палавите дечица имаше и още един бонус - когато хапнеш бисквитката, устата ти се оцветява в съответния цвят. Малко се притеснявах да няма недоволни майки, които да се мъчат да изперат лекета от новите дрешки на децата си, но всичко мина добре. От Ива разбрах, че всички са били впечатлени, децата - доволни и даже питали за още.

Минаха се не минаха няколко дни, звъни ми една от въпросните майки и пита дали мога да й направя кексчета, ама за възрастни. Мога, как да не мога. Запретнах ръкави, разшетах се.... Първо отидох до пазара. А там - какви ли не щеш плодове, от хубави, по-хубави, от пресни, по-пресни, от сочни, по-сочни. Избрах най-зрелите череши, кайсии и ягоди. Върнах се вкъщи и ги превърнах в три крема, с които украсих кексчетата. 

Е, тези не бяха толкова впечатляващи на външен вид, но на вкус бяха прекрасни. Самите те - леки и въздушни, а отгоре - свежи плодови кремове!

Последните ми творения бяха на морска тематика, за един специален рожден ден на пиратски кораб. Реших, че е много по-добре, вместо да купувам на майката посърнали цветя, да направя нещо за почерпка. За кексчетата използвах любимата си рецепта, която ми е подарък от Гери, а отгоре украсих с мидички, раковинки и бисвитен пясък. 

Кексчетата бяха оценени подобаващо, а самото парти беше невероятно!

Багерче за моето момче

Ето че дойде средата на юни - един от най-любимите ми периоди в годината. Липите цъфтят и ухаят омайващо, събуждайки мили спомени за едно момиченце с две плитки и рокличка на цветя..... , но това е друга тема. 15 юни - денят, в който започва лятната ваканция е и денят, в който се е родил моят любим. И това ако не е знак! Не искам да го възхвалявам патетично, но той е най-милият, грижовен и любящ съпруг. Много исках да го зарадвам за рождения ден и трябваше да измисля нещо, с което да го накарам да се усмихне. Имах точните съставки за една приятна изненада - щях да му направя торта, на тема "Малкия Никола" - любима наша детска книжка. Преди много години, още докато бяхме гаджета, му бях подарила една от книжките за Никола, с пожелание да пази детето в себе си. И днес понякога виждам това дете в закачливото пламъче в очите му... Исках тортата да е в стила на илюстрациите на книжката. 

Това можеше да стане само ако рисувам директно върху тортата, което си е доста рисковано. Объркаш ли нещо - няма връщане назад! Затова направих няколко репетиции върху хартия, прекръстих се и - започнах. 

 Е, не съм Жан-Жак Сампе, но мисля, че се получи добре. Пък и рожденикът си хареса тортата и се забавлява много да разглежда рисунките.

Отвътре произведението беше вита торта тирамису, с маскарпоне, кафе и страхотно какао, подарък от снаха ми, която е ценител на хубавата храна.

А сега идва ред и на багерчето. Тъй като Тони работи във фирма, която продава строителна техника, пожела да му направя за офиса една торта с багер. Да си призная, машините не са моята стихия - дайте ми на мен цветя, животни, шаренийки, ама багер..... но, нямаше как да му откажа. Реших да направя една от моите хипер шоколадови торти, та дори багерът да не се получи, да замажем очите с вкус. Той пък взе, че стана! На снимка даже прилича на истински. 

Моят мъж каза, че това бил най-тортеният му рожден ден. Защото беше поръчал една торта, а получи 3. Освен моята изненада с Малкия Никола, и неговите колеги решили да му купят една торта за подарък. Според мен това означава, че го чака една много сладка и успешна година.

Романтика в цифри

Нали помните Руми? Миналия месец тя ожени сина си и, естествено, възложиха ми да направя сватбената торта. Беше малко притеснено, защото седмица преди сватбата с булката още уточнявахме детайлите. Тя нямаше точна представа как иска да изглежда тортата, та работих малко по свое усмотрение. Ето го резултатът:

Да не си помислите, че това е торта за 150 души? Не, по -малка е и да, гостите бяха 150. Оказа се, че и булката в първия момент била притеснена, че тортата е малка. Но правенето на торти си е инженерна работа, както открих сама. Има си изисквания, които трябва да се спазват, за да не се килне или разпадне тортата. Трябва "арматура" и да не се разводнява много "хоросанът". Да не говорим колко изчисления трябваше да направя за количеството на необходимите продукти аз, която мразя математиката. Така или иначе, на втори поглед Мими вече се влюбила в тортата и на другия ден ми се обади, да ми каже, че е била шедьовър. Всичко минало от добре по-добре, за което сигурно е допринесъл и излелият се дъжд. 

Но искам да разкажа повече за процеса на правене на една торта и количеството на вложените материали. Както се вижда, за да почерпим 150-те гости бяха необходими една триетажна торта и още 6 големи торти, имаше и една мъничка и кокетна тортичка за кумата.

За целта изпекох 10 блата, в които вложих 8 кг брашно, още толкова захар, 2 кг масло, 10 кисели млека, 15 яйца, 4 кг ягоди, 5 заквасени сметани, 2 кг пудра захар и над 5 кг захарно тесто за декорация. Значи на горната снимка има близо 40 килограма продукти. 

Блатовете бърках и пекох нон-стоп от 8.30 сутринта до 19.30 вечерта. Добре, че денят беше хладен и дъждовен! Съжалявам, че нямам снимка на хладилника си, който беше изпразнен от продуктите и след това запълнен до дупка с торти. Четири рафта, по две на всеки рафт!

Не съм броила елементите на украсата, но на тях съм посветила по груби сметки 2-3 дни. Всички тези цифри, обаче, не могат да измерят радостта и удовлетворението, които изпитвах при изваждането на всеки топъл и ухаещ блат от фурната, при завършването на всяка розичка и при кулминацията - подреждането на всичките 8 торти на масата. Знаете ли какво е сладка умора? Това е чувството след добре свършена работа.

Торти за Руми

Руми е много добра приятелка на родителите ми и ценител на моето изкуство. Първата торта, която направих за нея, беше за рождения ден на мъжа й. Инструкциите бяха лаконични: "Торта за 10 души, да е вкусна." Добре, ама нали трябва и да се хареса на рожденика. Разпитах майка и татко какво обича той, какво прави (освен че е лекар). Оказа се, че обича да кара колело в парка. Колело........ парк......... есен......... . И изведнъж в съзнанието ми изплува точната визия на тортата. Даже си я нарисувах, да не я забравя. Това не винаги ми се получава, но пък когато стане, резултатът винаги е добър. Някои го наричат вдъхновение. 

Скоро след това на Руми й се роди втори внук. Обади ми се, както обикновено забързана в изпълнението на поне хиляда задачи. Нямахме възможност много да уточняваме детайлите, така че се наложи да измисля три бебешки торти.






и .

Ако се съди по броя на тортите, внукът трябва да е много сладък. Така твърди и бабата, но тя е пристрастна :))).

Скоро имах възможността да направя торта и на самата Руми. Тя празнува юбилей и, както обикновено сама организира всичко. Даже дойде лично да си вземе тортата. Исках да й направя подобаваща за такъв невероятен човек торта. Да е нещо по- и нещо най-. Нямаше как да е на по-малко от два етажа, а и реших да ги направя различни, да има от всичко. Долният етаж беше вече любимата ми морковена торта, а горният - маслена с ягодов мус. Украсата пак ми изплува в съзнанието от самосебе си. Макар че отначало не ми се струваше много подходяща за стабилна и практична дама като Руми, реших - какво пък, нека да е нещо неочаквано и различно.

Пролетна сватба

Всяко малко момиченце си мечтае едни ден да стане булка. Някои даже искат това да работят. Много по-късно разбират, че да си омъжена наистина е работа...... Та и аз така - винаги съм си мечтала за сватба през пролетта, която е любимият ми сезон, букетът ми да е от момини сълзи - любимите ми цветя и да бъда много щастлива с любимия си мъж. По стечение на обстоятелствата за мен се сбъдна само последното, което пък е най-важното. Но аз все пак си останах с мечтата за пролетна сватба. Затова много се зарадвах, когато Мими ми съобщи че ще се жени през април и иска да й направя сватбената торта. От друга страна малко се уплаших, защото не бях правила толкова голяма торта преди - гостите щяха да бъдат 130 души! След известно умуване и проучване решихме да направим една по-голяма торта и още няколко допълнителни. Това добре. Но като почнахме да избираме дизайна - леле-мале! Имаше един период, в който Мими ми пращаше всеки ден нови снимки на торти. Започнахме от кафява торта с прасковено и стигнахме до .... ще видите по-късно.

Въпросът с вкуса решихме по-бързо - просто направих няколко пробни малки тортички и комисията, която включваше младоженеца, булката и нейните майка и сестра, реши да бъде шоколадова торта с портокалов крем. Получи се много добър баланс между наситено шоколадовите блатове и кремът от заквасена сметана и портокалови парченца.

Дойде най-трудната част - да изчисля правилно пропорциите по рецептата, с която разполагах. Не мога да ви опиша какви мъки ми костваше това, като се има предвид, че математиката определено не е от силните ми страни. Тук на помощ дойде моят мъж, който за щастие разбира от изчисления. Оказа се, че трябва да изпека блатове за 7 торти. Отне ми 1 ден,           но пък къщата ухаеше невероятно!

На другия ден се захванах с най-приятната работа - декорирането. Моите младоженци накрая избраха цъфнали пролетни клончета. Не знам колко цветчета направих за 5-те торти, но може би бяха към 200. Лепих ги до последния момент и даже се притесних, че няма да ми остане време да направя снимки. Няма да повярвате, но накрая усещах аромата на цъфнал бадем. Сериозно!

Ето я и сватбената торта, която освен че е тематично свързана със сезона, носи и послание към младото семейство. Сватбата да е само началото на тяхната красива и нежна любов, която по-късно да даде и плод!

А това са всичките 5 торти, които съхранявах в 2 хладилника, а горкият брат на младоженеца трябваше да пренесе 3 етажа и да събере някак в колата си. :))))

Честит рожден ден, Гошко!

Да, Гошко, голямото ми момче, порастна. Вече е на 11 години. Къде отиде това време?

Толкова ясно си спомням първия път, когато го видях. Беше едно малко розово вързопче, току-що го бяха нахранили и си примляскваше доволно. Е, казвам ви, от този момент ми влезе под кожата! Сладък, спокоен и добричък, това е моят голям син. А вече се превръща и в един разумен човек с отговорности и интереси. Вярно, че понякога трябва с баща му да го побутваме, но ще се научи.

От половин година Гого тренира лека атлетика и пожела тортата му да бъде във формата на стадион. Сам си избра и вкуса - шоколад, ягоди и банани. Добавихме и една купа, за да бъде винаги пръв във всичко.

Тази торта отиде на детското парти, което не беше вкъщи ( поради горчивия опит от миналата година). За другите гости направих от любимите си хипершоколадови торти, пак с ягоди.